Тази вечер се чувствам много особено. И се радвам, и се страхувам. Като на държавния изпит – радвам се на най-важната крачка в живота си. Вече съм голяма, зряла, знаеща – остава само едно изпитание, за да го докажа.После ще имам пълното право да разполагам със своите решения и отговорности. В същото време едно уплашено гласче цвърчи вътре в мен като мишчица: „Ами ако...„ Ако все пак някаква дребна, нищожна издънка провали всичките ми шансове?
-Майка ми вече ни чака у дома. – обяснява той, докато шофира към дома си. – Тя има едно апартаментче в Кючука, но през два-три дни се отбива да ме наглежда –да не умра от глад. Обяснявам и, че дори един примат може да си опържи яйца и да пусне пералнята, а аз все пак не съм примат. Какво да я правя, досажда ми понякога, но нали съм и единствен... С баща ми са се развели, когато съм бил на 2 години. Почти не поддържам контакт с него, той си има друго семейство. Преди три години, сигурно виновната съвест е надделяла, ми помогна да купя къщата. Мама ...