Марсианецът
На междупланетната станция „Южна Галактика“ спокойно изчаквах полета си до Земята. Разполагах с предостатъчно време да разгледам най- подробно магазините с маркови междупланетни облекла и аксесоари: скафандри на Кавали, ранички за кислород на Луи Вюитон, лъскави спускащи се шлемове от Армани, стелки за ботушки от Версаче, както и всички познати питиета, под формата на таблетки – не бях виждала Джак Даниелс на розови капсули и веднага си взех сто броя, а водката Смирноф се продаваше като дъвки - на лентички и дражета, имаше Смирноф уинтър фреш минт със зелена опаковка, Смирноф профешънъл минт със синя. Също така се поспрях на козметиката, харесах си едни блестящи сенки за очи Междузвездна любов, а на касата като плащах с InterGalaxy card, погледът ми се спря на лъскав диск с надпис – Междупланетен поп фолк мега хитс. Я, нещо познато, не се двоумих и си го купих. Беше в промоция - купуваш един и получаваш пет в подарък. Не че у нас си нямахме, но друго си е от чужда планета.
Бях прескочила за малко до Венера по време на отпуската си. Имах нужда да позаредя сърцето си с положителни емоции, да се запозная с древната история на тази невероятна планета, да се докосна до нейните традиции и изкуство. Багажът ми беше пълен с фото снимки, книги с шедьоври на любовния сонет, които никой не беше чел все още на Земята. Щях да бъда първата и единствена, която щеше да сподели впечатленията си от истинския, духовен и светски живот на Венера, даже вече имах покана от една напориста и мотивирана водеща на някакво телевизионно предаване - Любовна утеха тази сутрин.
И така, отпивайки си от чашата кафе на капсули Сириус блу, до мене седна мъж с елегантна визия, небрежно наметнал през ръка кафяво пардесю. Понеже имах цял ден на разположение до прикачването на моя космически лайнер, какво по-приятно да си побъбря с някой и затова реших първа да заговоря непознатия господин.
- Извинете, вие до къде пътувате? – любезно попитах на междупланетянски език. Бях изкарала кратък интензивен курс към учебен център „Меркурий“, ниво от А до Я, носех и кратък разговорник.
Мъжът до мен се сепна и разля чашата си с кафе, не очакваше да го заговоря.
- Отивам си вкъщи… на Марс – промърмори той и нервно отпи от кафето си. Нещо не му се приказваше много.
- Ама, вие сте, ах, за първи път виждам жив Марсианец и откъде идвате ако не е тайна? – любопитството ми растеше с всеки изминал миг.
- Не идвам, а бягам, бягам от Земята. Ужас! Това е най-противната дестинация, която съм избирал през живота си. Повече кракът ми няма да стъпи там.
- Но защо, какво не ви харесва при нас, аз съм си Землянка и обожавам нашата планета. Тя е най-красивата...
- Хм, глупости, нашата планета си е най-красивата…
- Но при вас, при вас няма живот, няма нищо, как живеете там?
- Не е вярно, така пишат нарочно всички, защото не са идвали да поживеят и да видят колко е хубаво при нас, а за Земята не искам и да чувам повече…
- Може би не сте видели всички земни прелести или не сте контактували достатъчно със Землянките, те са прекрасни жени, сърцати, добронамерени…
- Дрън-дрън, скучни сте, много приказвате и все глупости – отговори ми Марсианецът и продължи – и сте тъпи до мозъка на костите си. Само за чувства ми говореха, колко много обичали, колко дълбока била любовта им, какви големи сърца имали, нали живях с една Землянка, умори ме от любов, затова бягам, най-вече от нея. Щях да полудея. Такова обгрижване и на най-големия си враг не пожелавам, посрещаше ме с целувки, изпращаше ме пак с целувки, искаше да си пием сутрин кафето заедно, все ми звънеше, къде съм, с коя съм. Много съм ú липсвал… Аз на това пък го наричам пълна манипулация…
- Но тя ви е обичала истински - разговорът ставаше все по-интересен. - А, вие, там на Марс, не се ли обичате, как се обичате, как изразявате любовта си?
- Разбира се, че се обичаме, но нямаме много нужда да си споделяме живота, защото сме перфектни, не си търсим някакви си половинки както при вас на земята, защото сме си цели, рядко сключваме бракове, предпочитаме да се чувстваме свободни, не че ако подпишем не сме свободни. При нас бракът е едно, сексът е друго, децата са трето (могат да бъдат отвсякъде, важното е да бъдат обичани), четвърто - едновременно текат хиляди връзки – материални, духовни, междупланетни ако щете. При вас светът е за ДВАМА, при нас светът е за ВСИЧКИ, ето в това е разликата. Но ако обичаме една жена, за да я задържим, ние също прибягваме до манипулации, така изразяваме любовта си.
- Какви манипулации? - не го разбирах. – Не можеш да обичаш някой и да го манипулираш, нещо ви е сбъркана психологията, господин Марсианецо?
- Много си ни е правилна психологията, госпожо или госпожице Землянке, ние четем само Марс, а вие четете хиляди други глупости и затова всички имате болни и ограничени мозъци, та да се върнем на темата. Питахте ме как обичаме? Много е просто: ако обичаме някоя жена истински, никога не й го казваме, напротив обиждаме я непрекъснато, нагрубяваме я, изтъкваме другите жени, колко са по-красиви и по-умни от нея, колко много я превъзхождат по всички параграфи и така тя се старае да ни угажда все повече и повече, а когато е сама започва да се пита на глас: „Защо е така? Защо не мога като другите жени? Какво ми липсва?“ и още повече се старае да бъде перфектна, няма време да мисли за други мъже, защото знае, че не е способна. Та това е ключът или тайната за щастливия брак или за по-дълготрайна пълноценна връзка, или съжителство на семейни начала, или както искате си го наречете. – разгорещено и убедително завърши господин Марсианеца. Червени петна бяха избили по кожата на лицето му.
Ледени тръпки полазиха по гърба ми. Почувствах се безпомощна и объркана от толкова много психологии накуп. Огледах се наоколо. Пристигнаха някакви шумни туристи от планетата Везувий и сочеха нервно с пръсти таблото за заминаващи за Вулкан.
- Ъъъ, благодаря за компанията, беше ми приятно да си поговорим – промълвих като попарена и изведнъж видях в края на чакалнята една весела компания, където мъже и жени, заедно, пиеха бира, пускаха някакви димки през носовете си, ядяха наденички и си разказваха вицове. „Тия май са от нашите“ – с облекчение си помислих и се отправих с бодра стъпка към тях. Чувствах острия поглед на Марсианеца в гърба си, дори не посмях да го погледна в очите за сбогом. „Никога няма да стъпя на Марс! Скучни и тъпи сме били…“ – това беше последното, което ми мина през ума и се присъединих към моите планетяни в очакване на Земния лайнер да ни качи.
„Моля, пътниците за Марс да се отправят към гейт 7“ – дочух гласа на говорителката. Потърсих неволно с очи моя психологичен противник и го видях да се изкачва сам-самичък на ескалатора.
© Ивон Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хареса ми, Ивон. Идеята е много интересна и оригинална
-
Благодаря, Ели!
-
Благодаря ви, Аля, Алина, Петя - скоро!
-
домъчняло ми е за Маг Навона и клиника Авлига
-
Искрено се забавлявах,Ивон! Хареса ми!
-
Чудесен разказвач си. Браво!
-
Благодаря ви, Жани, Анна!
-
Винаги съм си мислела, че там е забавно, някакси Марс за мен е равно на щуротия, но явно и аз няма да стъпя там. Аааама ха ( намръщ )
Поздрави, Землянке -
Валентин, Силвия, Ачо, благодаря ви!
-
Мъртва и обречена е безчувствената любов.
Поздрави, Валя! -
Чудесен разказ Ивон!Създава настроение, а и ме накара да се замисля, дали не съм срещала Марсианци.Хубава седмица!
-
Ив, обикновено не успявам да чета прозата, публикувана в сайта, поради липса на време,но се спрях при теб и останах очарован! По принцип обичам фантастиката, запълва половината ми библиотека. За благодарност ти изпращам една моя покана, с пожелание за весела и хубава седмица!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=303896 -
Лордли, радвам се, че беше тук!
-
С финалното си изречения "уби рибата". Страхотно, Ивон!!!
-
Привет, Краси и Веси! Благодаря ви!
-
Интересно и мъдро! Поздрав и от мен!
-
Звучи ми като среща с бъдещето! И аз оня ден получих писмо от Цима, ако се чудиш къде е - оттатък големия Магеланов облак. Писмото е от моя приятел, казва се Ругу, даже ми е изпратил и една снимка как се е изтегнал под една ламбазука! Хубаво написано - и те там си имат модни дизайнери, друсат се на хип-хоп и лапат хапчета за утеха. Само сексът не им е като нашия - допират главите и мислено се наслаждават един на друг, а и са двуполови като охлювите!
Харесах Ивон! -
Благодаря ви, Роси, Дани!Хубав ден пожелавам на всички!
-
То и тук има такива "марсианци", дето с любимия човек така действат.
Много ми хареса разказа ти, особенно фантастичните топ продукти на известни марки. Знае ли човек, може скоро и в такъв вид да ги консумираме. Но това с попфолка ме разби -
Браво, Ивон! Чудесен фантастичен разказ!
-
Санвали, Лина, благодаря ви!
-
Хареса ми. Много.
-
Много ми хареса Ивон! Различни видове сме и си дърпаме към вида..Много увлекателна праза! Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Чудесна хумористична нотка, настроение и удоволствие.
Прекрасно съчетание!
За фантазията, просто нямам думи.
Благодаря ти от сърце!