*
Търпението е добродетел в някои случаи, в други е проява на малодушие и липса на себеуважение.
*
Несвободата е правенето на нещо по принуда.
*
Думите и делата са посока и път – към ада или към рая, тук – на земята.
*
Общувайки с някого, го каним и приемаме в личното си пространство. То може да е слънчево и топло, пъстро и уханно, хармонично и песенно. В него обаче може и да цари мъгла или мрак, хаос и безпорядък, студ и мраз, гняв и омраза, самосъжаление и себепрезрение.
*
Няма как да заемем на съсед, приятел, близък онова, което ние самите не сме придобили и го нямаме в къщичката на душата си.
*
Не мисля, че е парадокс фактът – ценностите, манталитетът, маниерите на общуване и поведението на някои хора да предизвикват отвращение у други. Все пак светът е дуален. Има ляво и дясно. Полярността и антагонизмът са същностни характеристики на битието.
*
Ако присъствието на един човек в живота ви не събужда радост в душата и не ви вдъхновява за съзидателност, реална е опасността някой ден да стигнете до душевен упадък и хронични пристъпи на самосъжаление.
*
Мислите, нашите собствени мисли, ни извисяват или ни провалят. Изпълнените с обич и благодарност съждения, създават живот, в който цари хармония и радост.
*
Желана реалност се създава чрез визуализация и контрол на мислите ни. Каквото си представяме, в каквото вярваме, това ни се случва. С това сме богоподобни. Сатаната е паднал ангел.
*
Мисълта е отпечатък на душата. Няма как завистливият или лицемерът, интригантът или манипулаторът, неблагодарникът или жлъчният да излъчват с думи и дела красиви и съзидателни мисли, да разпръскват светлина.
*
Гнусното и смърдящото в човешката душа е склонността да търсим някъде извън себе си причините за своето недоволство, гняв, неудачи и провали.
*
Светлината гостува в градините на чистите души, където растат най-красивите цветя.
*
Душевната чистота не е нищо друго освен признаване правото на другите да мислят, чувстват и постъпват така, както те желаят, но и с въздаденото наше право за същото, приютено в задния джоб на дънките ни.
*
Някои хора ни привличат, други ни отблъскват. Компанията на някои е приятна и желана, на други – не. След един или няколко контакта с определени хора, обещаваме си повече да не ги допускаме в личното си пространство. И няма нищо странно в това. Представата за почтеност на един в душата на друг може да предизвика отвращение, презрение и погнуса.
*
Свободни сме, когато постигнем тъждество на "трябва" с "искам и мога".
*
Чистата съвест и пълната с обич душа ни водят към рая.
*
Най-горещата ми молба, отправена към Вселената в този миг, е житейските ми пътища да бъдат пресичани само от усмихнати хора, а не от недоволни и намръщени неблагодарници. Щастливите хора – победителите в живота – са усмихнати.
*
Когато можем сами да се защитим, значи доста сме пораснали, т.е. вече сме зрели хора.
*
Мисленето е най-висшият познавателен процес. Ако не си го развил до състоянието на лятно слънцестоене в мозъчното си пространства, няма как да си познал сладостта на покоя.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados