(продължение!)
Пиперковска млъкна за миг, опасявайки се, че с откровението си ще я вземат хептен за лесна и „обърна лопатата”:
- Не съм такава, пък. Не съм пиянска курва! Не съм, не, не и не... Просто, като си пийна и става тя една! Ми, к`во да правя – като животът ме иска? Пък и аз него... Така, де!
За по-убедително се извъртя в леглото и обърна гръб на компанията:
- Простаци!
За миг се възцари тишина. После Камбурков подхвърли:
- Любезна, ако гледаш телевизия, сигурно ще забележиш, че добрите винаги побеждават лошите. Само не и в късните новини!
Келнерката не му обърна внимание, а зарови още по- дълбоко лицето си във възглавницата. Ех - депутатът се намеси наново, за да обърне вниманието към собствената си персона:
- Ех! Да направиш жената щастлива не е трудно - трудното е ти да останеш щастлив.
Камбурков го подхвана наново:
- Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга, драги.
Сливленски се почувства засегнат:
- Взехме се по любов, тъкмо когато бях станал депутат...
Всички се разсмяха. Камбурков реши да го довърши:
- Глупавите мъже се женят, а умните жени се омъжват. Но не се притеснявай, драги! В живота на всеки женен мъж идва период, в който най-просто е да си купи чистите чорапи.
Депутатът Сливленски се запъна като магаре:
- Вашето, господине, е антисоциална теория. Мъжът трябва да обича жена си, а тя да го подкрепя и издига в обществото...
- Да го издига ли? Ха-ха! Заради самата себе си, нали? Истинската жена, любезни, е длъжна през брака си да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря по свой образ и подобие. И най-важната работа – да ти прибере парите!
Сливленвски беше в губеща позиция сред тия асоциални типове, затова си мълчеше. Камбурков довърши триумфа си:
- Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с парите и данъчните, ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват - кажи „не” на алкохола!
Направи пауза, а Сливленски опита да се защити за последно като мъж:
- Абе, сърбяха ме ръцете снощи, ама...
Калайджиев се изхили:
- Ако те сърби лявата ръка - това е на пари, ако те сърби носа - това е на пиячка. Ако са и двете - това е на пиячка на аванта! Знам го от сигурен източник. Ей, ме на – мене самия снощи!
Пиперковска се изкикоти от леглото си. Депутатът не пропусна да я клъвне:
- Безпричинният смях е признак, че или сте идиотка, или глупачка, или и двете на куп.
- А-а-а, не така, драги. – подигра го Камбурков, - Възпитаният мъж не прави забележка на жена, неправилно носеща траверса например! Госпожата може да скочи и да ти разбие стола в главата ей сега. Лично аз не бих искал малкото ни общество, сплотено от съдбата, да се превърне рано сутринта в бойно поле.
Калайджиев наля масло в огъня:
- Тия депутати са все такива. Виждаш ли – готови са да запалят света, само и само да бъде тяхното.
Пиперковска се почувства отново на върха си. Като жена, остро се нуждаеше на внимание, независимо под каква форма. Затова продължи да плещи разсъжденията си:
- Може и да ми е къс умът, ама ей – на, още са ми дълги краката. Грешна съм била! Хайде, де, нека някой да дойде и да ме оправи! Ха-ха!
- Казва се „да внесе топлина в живота ми”! – поправи я Камбурков саркастично. - Тия неща трябва да са комбинирани с позитивно мислене и вътрешна хармония за истинско щастие и дълголетие.
- О-о-о! Писна ми нещо много от вас! Все майстори и експерти сте се събрали тук... – Пиперковска започна да губи почва под краката си. – Като сте такива многознайковци, що сте тук, бе! Пък и циганинът, и той един философ от всенароден тип такъв...
На Калайджиев само това му трябваше да отпочне:
- Виж, ма – взимам всичко присърце, но не си го слагам на сърце. Аз съм си доста развит, та затова си търся някоя навита. Както те гледам, си тясна специалистка с широко поле за изява! Щом оня ти е изкарал акъла, аз ще ти го набия. Ако искаш да видиш каква изненада съм ти подготвил, ела и ми дръпни ципа!
- Простак, нàдай се! – високопарно го засече Пиперковска, - Аз бутам само на тези, дето ми бутат! Един вид, дето ми влизат в положението!
- И по колко пъти средно ти влизат в положението на ден, ма? И колко надълбоко?
- Хич не е твоя работа!
- Що, ма?
- Щото сядам само на станали! Затова! Я ходи си мачкай репичките под чаршафа.
Депутатът ги прекъсна:
- Всички жени сте подли и мръсни животни, които нарушават в човека възможността да мисли трезво...
Пиперковска и Калайджиев млъкнаха, а Камбурков не издържа:
- Стига, любезни! Тъкмо взе да става пикантно.
Келнерката се подигра на Камбурков:
- Пикантно ли? Да не би теб простата да те алармира, а?
***
(краят следва)
Автор: Михаил Конярски
© Михаил Конярски Todos los derechos reservados