Матине в изтрезвителното – 2

(продължение!)

            Пиперковска млъкна за миг, опасявайки се, че с откровението си ще я вземат хептен за лесна и „обърна лопатата”:

- Не съм такава, пък. Не съм пиянска курва! Не съм, не, не и не... Просто, като си пийна и става тя една! Ми, к`во да правя – като животът ме иска? Пък и аз него... Така, де!

             За по-убедително се извъртя в леглото и обърна гръб на компанията:

            - Простаци!

            За миг се възцари тишина. После Камбурков подхвърли:

            - Любезна, ако гледаш телевизия, сигурно ще забележиш, че добрите винаги побеждават лошите. Само не и в късните новини!

            Келнерката не му обърна внимание, а зарови още по- дълбоко лицето си във възглавницата. Ех - депутатът се намеси наново, за да обърне вниманието към собствената си персона:

- Ех! Да направиш жената щастлива не е трудно - трудното е ти да останеш щастлив.

Камбурков го подхвана наново:

- Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга, драги.

Сливленски се почувства засегнат:

- Взехме се по любов, тъкмо когато бях станал депутат...

Всички се разсмяха. Камбурков реши да го довърши:

- Глупавите мъже се женят, а умните жени се омъжват. Но не се притеснявай, драги! В живота на всеки женен мъж идва период, в който най-просто е да си купи чистите чорапи.

Депутатът Сливленски се запъна като магаре:

- Вашето, господине, е антисоциална теория. Мъжът трябва да обича жена си, а тя да го подкрепя и издига в обществото...

            - Да го издига ли? Ха-ха! Заради самата себе си, нали? Истинската жена, любезни, е длъжна през брака си да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря по свой образ и подобие. И най-важната работа – да ти прибере парите!

            Сливленвски беше в губеща позиция сред тия асоциални типове, затова си мълчеше. Камбурков довърши триумфа си:

            - Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с парите и данъчните, ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват - кажи „не” на алкохола!

            Направи пауза, а Сливленски опита да се защити  за последно като мъж:

            - Абе, сърбяха ме ръцете снощи, ама...

            Калайджиев се изхили:

            - Ако те сърби лявата ръка - това е на пари, ако те сърби носа - това е на пиячка. Ако са и двете - това е на пиячка на аванта! Знам го от сигурен източник. Ей, ме на – мене самия снощи!

            Пиперковска се изкикоти от леглото си. Депутатът не пропусна да я клъвне:

            - Безпричинният смях е признак, че или сте идиотка, или глупачка, или и двете на куп.

            - А-а-а, не така, драги. – подигра го Камбурков, -  Възпитаният мъж не прави забележка на жена, неправилно носеща траверса например! Госпожата може да скочи и да ти разбие стола в главата ей сега. Лично аз не бих искал малкото ни общество, сплотено от съдбата, да се превърне рано сутринта в бойно поле.

             Калайджиев наля масло в огъня:

            - Тия депутати са все такива. Виждаш ли – готови са да запалят света, само и само да бъде тяхното.

            Пиперковска се почувства отново на върха си. Като жена, остро се нуждаеше на внимание, независимо под каква форма. Затова продължи да плещи разсъжденията си:

            - Може и да ми е къс умът, ама ей – на, още са ми дълги краката. Грешна съм била! Хайде, де, нека някой да дойде и да ме оправи! Ха-ха!

            - Казва се „да внесе топлина в живота ми”! – поправи я Камбурков саркастично. - Тия неща трябва да са комбинирани с позитивно мислене и вътрешна хармония за истинско щастие и дълголетие.

            - О-о-о! Писна ми нещо много от вас! Все майстори и експерти сте се събрали тук... – Пиперковска започна да губи почва под краката си. – Като сте такива многознайковци, що сте тук, бе! Пък и циганинът, и той един философ от всенароден тип такъв...

            На Калайджиев само това му трябваше да отпочне:

            - Виж, ма – взимам всичко присърце, но не си го слагам на сърце. Аз съм си доста развит, та затова си търся някоя навита. Както те гледам, си тясна специалистка с широко поле за изява! Щом оня ти е изкарал акъла, аз ще ти го набия. Ако искаш да видиш каква изненада съм ти подготвил, ела и ми дръпни ципа!

            - Простак, нàдай се! – високопарно го засече Пиперковска, - Аз бутам само на тези, дето ми бутат! Един вид, дето ми влизат в положението!

            - И по колко пъти средно ти влизат в положението на ден, ма? И колко надълбоко?

            - Хич не е твоя работа!

            - Що, ма?

            - Щото сядам само на станали! Затова! Я ходи си мачкай репичките под чаршафа.

            Депутатът ги прекъсна:

            - Всички жени сте подли и мръсни животни, които нарушават в човека възможността да мисли трезво...

            Пиперковска и Калайджиев млъкнаха, а Камбурков не издържа:

            - Стига, любезни! Тъкмо взе да става пикантно.

            Келнерката се подигра на Камбурков:

            - Пикантно ли? Да не би теб простата да те алармира, а?

***

 (краят следва)

Автор: Михаил Конярски