Матрица
Стига! Писна ми да слагам рамки, писна ми да разсъждавам за морала, кой определи кое е правилно и кое не за мен, за теб, за нас, за онзи там!
Приемай хората и събитията такива каквито са! Всеки е прав за себе си, всеки има своя морал, не пробутвай закоравялите си ценности на другите, тъй като за тях те са просто шепа кал.
Възприятието ни към света е различно, реакциите ни не са еднакви и благодаря!
Емоцията ми е друга, не я разбирате, не искам, не опитвайте, това е моето чувство, аз сам ще го изживея, ще му се насладя, ще се проклинам и ще страм, ще се радвам и смея с него, мое си е и бездушието ви няма да промени това. Имам емоция в себе си, която е друга, която ви е чужда!
Ако се борих за вашето разбиране до сега да бях станал клонинг на вас, армията на ценностите, на морала, онези, които те спират да живееш сред цветовете.
Истински тъжно е да съдим човека, виждайки го след урагана на живота му, виждайки сянката, в която се е превърнал и да го отритнем, заради сивотата му. Рядко се замисляме за цвета, който носи със себе си, затрит от прахта, която съдбата хрърля върху всеки нас. Колко от вас отвориха очи за причината, без да втренчват усвирепели и отвратени погледи към едно последствие?
Лесно е да заклеймяваме хората, да лепим етикети, които виждаме в супермаркетите. Познато?! Да! Всеки ден опаковката продава, всеки един шибан ден визията на крайния продукт ни продава едно лайно, колко такива хора прие в живота си и колко от тези, кованите в леярната на живота, истински, пропусна…
Живеем е една бедна на цветове матрица, има морален и неморален, до там с цветовото представяне, това не е избор, а ограничение…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
