Матрица
Стига! Писна ми да слагам рамки, писна ми да разсъждавам за морала, кой определи кое е правилно и кое не за мен, за теб, за нас, за онзи там!
Приемай хората и събитията такива каквито са! Всеки е прав за себе си, всеки има своя морал, не пробутвай закоравялите си ценности на другите, тъй като за тях те са просто шепа кал.
Възприятието ни към света е различно, реакциите ни не са еднакви и благодаря!
Емоцията ми е друга, не я разбирате, не искам, не опитвайте, това е моето чувство, аз сам ще го изживея, ще му се насладя, ще се проклинам и ще страм, ще се радвам и смея с него, мое си е и бездушието ви няма да промени това. Имам емоция в себе си, която е друга, която ви е чужда!
Ако се борих за вашето разбиране до сега да бях станал клонинг на вас, армията на ценностите, на морала, онези, които те спират да живееш сред цветовете.
Истински тъжно е да съдим човека, виждайки го след урагана на живота му, виждайки сянката, в която се е превърнал и да го отритнем, заради сивотата му. Рядко се замисляме за цвета, който носи със себе си, затрит от прахта, която съдбата хрърля върху всеки нас. Колко от вас отвориха очи за причината, без да втренчват усвирепели и отвратени погледи към едно последствие?
Лесно е да заклеймяваме хората, да лепим етикети, които виждаме в супермаркетите. Познато?! Да! Всеки ден опаковката продава, всеки един шибан ден визията на крайния продукт ни продава едно лайно, колко такива хора прие в живота си и колко от тези, кованите в леярната на живота, истински, пропусна…
Живеем е една бедна на цветове матрица, има морален и неморален, до там с цветовото представяне, това не е избор, а ограничение…
© Явор All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ради, далеч съм от мисълта да се газят закони, да се нарувашат човешките ценности и да се застрашава мира и живота на хората. Идеята е, че не може да се съобразяваме всички с наложени клишета, това е правилно, трябва да го направиш така, защотото е такова, не прави така, защото не е морално, това е идеята.
-
"Къде бъркам и къде- не или: къде успявам и къде- не ?; кое ме кара да успявам и кое- не" са най-нормалните въпроси, който ориентират реализацията на човешкото намерение. Включително и на изразяването на личните емоции при споделянето им с другите. Успех!
-
Прав си! Всеки има право на собствано мнение, на собствен живот. Никой на никого не може да заповядва как да живее и какво да прави, но това се отнася само за личния му живот. Ако никой не спазва правила, закони, норми на поведение в една среда, където живее, ще настане анархия. Тогава? Дали ще бъде добре? Или пука ми на черупката, че ще погазя някого, ще го блъсна, ще го убия, за си живея аз живота и да правя каквото си искам в тоя свят... Но... не съм само АЗ! Като мен или като теб има хиледи, милиони... Ехаааа! Даавй! няма да има правила по пътищата и ще си блъскаме количките... Няма да се съобразявам с цените и магазина - ще си взимам кяквото ни се яде, независимо от цената и възможностите ни. Оп-па! Ще се сбием май с някого за нещо там... Ще си крача важно, вжно навсякъде, ще ритам, ще размахвам ръце, ще блъскам с лакти и ще крещя колко ми гот... А всички, които не са на мотето положение или мнение, ще ме смятат за луда или не - може да ми правят компания, защото искат да са...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
