Мечо глухия, от малък не чуваше с лявото ухо. Горският го беше хванал да краде дърва от бараката на двора му и такъв шамар му отпра, че му пукна тъпанчето.
Майка му, добра женица, много крещя, вика и кълна, събра ромите от махалата и отидоха да се жалват за обезщетение. Дадоха им някакви пари и случаят утихна.
Мечо имаше четири братя и две сестри. В годините израстнаха и се пръснаха по света да си вадят хляба, само той остана в махалата при болната си майка. Мечо се беше задомил на седемнайсет и имаше три деца. И понеже трябваше да ги храни се хващаше тук таме да помага на хората из къщите им, къде строителни кърпежи, къде дърва да насече или градина да изоре, а лятото ходеше на стопанството на сезонна работа. Беше добър циганин и хората му имаха доверие, тъй като им вършеше работа.
Един ден го викнаха да разчисти една стара къща, дето щяха да я събарят и на нейното място да строят нова. Докато махаше дюшамето от пода, пред Мечо се отвори един тайник и в него увита в прокъсано одеало пушка , а там и още две кутии с патрони. Мечо беше виждал такава пушка при ловджиите. Някой път го викаха на хижата да им домакинства. Иван гумаджията му беше показал как се зарежда и стреля, след като се беше напил до припадък.
Мечо разгърна одеялото и взе пушката в ръце. Огледа я, отвори я, взе два патрона от кутията и ги пъхна в цевта. Затвори я. Мерна му се една сянка откъм входната врата. Обърна се. Там стоеше един интернет и като не го позна го гръмна. После на вратата се появи една кабелна телевизия. И нея я гръмна. Зареди отново цевите. Дойде едно 5 G и му вика:
- Чакай,недей аз съм нов и съм готин! - но понеже му се падна откъм глухата страна, Мечо не го разбра и го отнесе с един изстрел.
След него дойде един коронавирус. Тъкмо да се представи и му пусна едно бренеке в короната.
Дойдоха едни рекламни брошури и те го отнесоха. После едни предизборни агитации, по тях стреля два пъти, щото от първият път не стана. Накрая последно му се мярна едно зайче и него гръмна, щото беше някакво странно, зелено и с антенки. И като вече нищо не дойде, поизчака Мечо малко и хвърли пушката, поизтупа си панталона от праха и отиде да пие една ракия в кръчмата.
© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados