10.09.2021 г., 21:42

Мечо

799 0 1
2 мин за четене

     Мечо глухия, от малък не чуваше с лявото ухо. Горският го беше хванал да краде дърва от бараката на двора му и такъв шамар му отпра, че му пукна тъпанчето.

    Майка му, добра женица, много крещя, вика и кълна, събра ромите от махалата и отидоха да се жалват за обезщетение. Дадоха им някакви пари и случаят утихна. 

     Мечо имаше четири братя и две сестри. В годините израстнаха и се пръснаха по света да си вадят хляба, само той остана в махалата при болната си майка. Мечо се беше задомил на седемнайсет и имаше три деца. И понеже трябваше да ги храни се хващаше тук таме да помага на хората из къщите им, къде строителни кърпежи, къде дърва да насече или градина да изоре, а лятото ходеше на стопанството на сезонна работа. Беше добър циганин и хората му имаха доверие, тъй като им вършеше работа.

Един ден го викнаха да разчисти една стара къща, дето щяха да я събарят и на нейното място да строят нова. Докато махаше дюшамето от пода, пред Мечо се отвори един тайник и в него увита в прокъсано одеало пушка , а там и още две кутии с патрони. Мечо беше виждал такава пушка при ловджиите. Някой път го викаха на хижата да им домакинства. Иван гумаджията му беше показал как се зарежда и стреля, след като се беше напил до припадък. 

    Мечо разгърна одеялото и взе пушката в ръце. Огледа я, отвори я, взе два патрона от кутията и ги пъхна в цевта. Затвори я. Мерна му се една сянка откъм входната врата. Обърна се. Там стоеше един интернет и като не го позна го гръмна. После на вратата се появи една кабелна телевизия. И нея я гръмна. Зареди отново цевите. Дойде едно 5 G и му вика:

- Чакай,недей аз съм нов и съм готин! - но понеже му се падна откъм глухата страна, Мечо не го разбра и го отнесе с един изстрел.

След него дойде един коронавирус. Тъкмо да се представи и му пусна едно бренеке в короната.

Дойдоха едни рекламни брошури и те го отнесоха. После едни предизборни агитации, по тях стреля два пъти, щото от първият път не стана. Накрая последно му се мярна едно зайче и него гръмна, щото беше някакво странно, зелено и с антенки. И като вече нищо не дойде, поизчака Мечо малко и хвърли пушката, поизтупа си панталона от праха и отиде да пие една ракия в кръчмата.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...