25 ene 2021, 11:34

Мечтаното филтрирано бъдеще

450 5 11
1 мин за четене

Приготви се за излизане. Почуди се кой скафандър да облече. И трите бяха новички – как иначе, нали ги произвеждаха за еднократна употреба, но детайлите ги правеха неповторими. Все пак се спря на черния – нали отиваше на делова среща…

Тръкна с ръка по брадичката си. Абе… Ама нямаше нужда – шлемът беше добре излъскан и блестящ, та не се виждаше нищо вътре. Подмина банята и дезодоранта. Дезифектантите успешно ги заместваха.

Махна с ръка и излезе. След него цветята закимаха под стъклените буркани. А котката отново ги заобикаляше, търсейки къде да ровне, та да изтърси натрупаните в мини скафандъра си натурални излишъци…

Навън беше тихо. Птиците кротко бяха накацали по клоните – трудно се пикираше след насекомите с маски и филтри по човките. Впрочем, отдавна птиците не ловяха летяща плячка. Трудно се преглъщаха натежалите от предпазните облекла буболечки…

На ъгъла се появи Тя. В красив розов скафандър, елегантна оригинална гума, изящен дихателен апарат…

Разходиха се край реката. На брега задъхано се мяташе риба – изхвърлена от РЗИ /рибо защитния институт/ заради неспазване на правилата – къпане без предпазни люспи и дихател.

А те двамата се отпуснаха върху шарената ливада. Така и така всяко растение беше длъжно да носи закрилящ го костюм, барем ги правеха различни на цвят.

Той наруши социалното разстояние – имаше законно право по пет минути на месец, включи половия шланг към приемателната й камера…

Любов… Страст… Огън и жар…

Е, не я гледаше в лицето. То пък какво да гледа – огледално предпазно стъкло, самО танцуващо под ласките на ръкавиците и плавниците му.

Беше щастлив…

И оня в скафандъра беше доволен. Тайно се надяваше на подобен късмет, когато си купи розовия скафандър. Има си предимства да си изяааащен и елегаааантен… човек. От различен пол…

 

 

Каня ви при понеделнишкия неправилн коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...