Мечтата ми да те убия
Питаш ме защо не искам да си пишем - защото,
когато си пиша с теб, милея най-много за миналото...
Питаш ме защо не искам да говорим – защото, когато
говоря с теб, има огромна вероятност да заплача от гласа ти...
Ох, откъде да започна...? Всичко ми е толкова объркано. Дори не знам защо пиша това... това... проклето нещо. Но отново ти си причината(мисля). По дяволите. Ти винаги си била причината. За всичко добро в живота ми. За най-хубавите моменти и онези мигове, в които се чувствах като най-големият късметлия на този свят. Но не, не за това ще пиша сега. Този път си причината да творя нещо друго – нещо, в което пиша, за да излея онова, което чувствам, защото не мога да го държа повече в себе си. Искам да го споделя. Искам да го прочетеш. Не ми пука какво ще си помислиш и все пак ме е страх, че няма да почувстваш нищо.
Тази вечер попаднах на старите ни чатове. Реших малко да се върна назад, както често правя. И, честно казано, беше болезнено да ги чета. Да чета ред ...