Между два свята - част 2

Не усещаш нищо друго, освен тласъците на въздушното течение, които те водят през мрака. Пространството около теб се осветява от сияйна вълна и смачква сърцето ти с непоносим ужас, породен от животинските ти инстинкти, които действат в пъти по–бързо от разсъдъка ти, зает да отбележи, че се намираш в много по–тесен канал, сам по себе си огромен, но несравним с размерите на отправната ти точка. Вой оглася помещението и кара въздуха да избяга от гърдите ти. Понесен от вихъра, биваш тласкан напред и назад като безпомощна медуза по време на буря, изминавайки огромно разстояние, но придвижвайки се бавно в посоката, избрана от разбунтувалия се въздух. Осъзнаваш, че светлината струи от обекти, закрепени по стените и поклащаши се в такт с вълните. Затваряш очи, неспособен да издържиш на страха, и тогава образите им се появяват в съзнанието ти. Части от тела, трупове, лица, застинали в болезнена агония, провиснали от тъмнината и ритмично движещи крайници... празни взорове, пронизващи те като клюнове на мършояди. Деформирани души, просвятващи в мрака, очакващи те, протягащи се към теб. Съзнанието ти се откъсва от безпомощното ти тяло и изключва образите, скривайки дълбоко картините и оставяйки те на произвола на потока. Тласъците стават все по–интензивни, безформеният ти труп се люлее, следвайки всеки полъх, очите ти парят, изсъхнали и празни от натиска на сухия вятър. Малкото останал живот в черупката, обитавана от душата ти, надава вой в тъмните кътчета на самото ти същество, животинският ти инстинкт разкървавява носа ти, удряйки те с все сила, карайки те да се съвземеш. Прикованите надават крясъци, желаещи плътта ти, следвайки движенията ти, готови да те завлекат при себе си, чакали да го направят цяла вечност, но писъкът на жалкото създание, напомнящо за теб, заглушава всеки звук, неспособно да преживее дори потапяния в катраненочерна забрава през всеки последвал миг образ на първичен ужас, разкриващ се някъде пред теб, чието присъствие усещаш все по–силно, докато неумолимото движение те блъска към него. Гигантските, изсмукващи диханието ти, очи се взират в теб, лъхащата на мръсна топлина паст се разтваря бавно, а хватката, готова да те смачка във всяка една секунда, те приближава малко по малко.