Дали е нужно първо да си изясним понятията живот и пустиня?!... Всъщност изобщо разбираме ли тези термини и възможно ли е тяхното правилно тълкуване?

         Пустинята - обезлюдено място с пясъчни бури, високи температури и най-важното - липса на вода! Не е ли водата тази, която ни поддържа живи? Е, тогава съвсем основателно може да се сравни пустинята с отвъдния живот, а може би дори с ада. Мястото на мъките, където нито един човек не иска да отиде, е пространството на смъртта. Символното им отъждествяване пречупва погледа към друга насока на разума.

                                    "Ето - аз дишам,

                                      работя,

                                      живея..."

- казва Никола Вапцаров в стихотворението си "Вяра". Много ще кажат: "Ние дишаме. Значи живеем!" Така ли е наистина, достатъчно ли е само да дишаме? Ние, хората, обичаме живота, дори той да не ни дава често от своите блага.

                                     "С живота сме в разпра,

                                       но ти не разбирай,

                                       че мразя живота."

         Все пак аз още се питам, ако не живеем пълноценно, живот ли е това и защо толкова много го обичаме като ни носи толкова болка и тъга, а толкова малко радости? Като че ли съществуваме в една друга реалност, чиито изпитания и мъки трябва да изтърпим и безропотно да преминем, с надеждата, че извън нея ще намерим щастието, а този път е бил само преход към вечността...

         Аз вярвам, че Бог ни е създал, за да бъдем щастливи и ни е дал правото на избор: да определяме и решаваме сами за себе си как да прекосим пустинята на живота си(както Исус решава да отхвърли изкушенията на дявола в пустинята).

        Животът е в наши ръце и само ние определяме, какъв ще  бъде той за нас. Щастие се полага на всички и индивидуално трябва да открием пътя, по който да го постигнем. По-добре да моделираме дните си сега, защото все пак не знаем, дали след като свърши пустинята, наистина има вечност за нас!