15 окт. 2008 г., 23:05

Между пустинята и живота

1.8K 0 1
1 мин за четене

          Дали е нужно първо да си изясним понятията живот и пустиня?!... Всъщност изобщо разбираме ли тези термини и възможно ли е тяхното правилно тълкуване?

         Пустинята - обезлюдено място с пясъчни бури, високи температури и най-важното - липса на вода! Не е ли водата тази, която ни поддържа живи? Е, тогава съвсем основателно може да се сравни пустинята с отвъдния живот, а може би дори с ада. Мястото на мъките, където нито един човек не иска да отиде, е пространството на смъртта. Символното им отъждествяване пречупва погледа към друга насока на разума.

                                    "Ето - аз дишам,

                                      работя,

                                      живея..."

- казва Никола Вапцаров в стихотворението си "Вяра". Много ще кажат: "Ние дишаме. Значи живеем!" Така ли е наистина, достатъчно ли е само да дишаме? Ние, хората, обичаме живота, дори той да не ни дава често от своите блага.

                                     "С живота сме в разпра,

                                       но ти не разбирай,

                                       че мразя живота."

         Все пак аз още се питам, ако не живеем пълноценно, живот ли е това и защо толкова много го обичаме като ни носи толкова болка и тъга, а толкова малко радости? Като че ли съществуваме в една друга реалност, чиито изпитания и мъки трябва да изтърпим и безропотно да преминем, с надеждата, че извън нея ще намерим щастието, а този път е бил само преход към вечността...

         Аз вярвам, че Бог ни е създал, за да бъдем щастливи и ни е дал правото на избор: да определяме и решаваме сами за себе си как да прекосим пустинята на живота си(както Исус решава да отхвърли изкушенията на дявола в пустинята).

        Животът е в наши ръце и само ние определяме, какъв ще  бъде той за нас. Щастие се полага на всички и индивидуално трябва да открием пътя, по който да го постигнем. По-добре да моделираме дните си сега, защото все пак не знаем, дали след като свърши пустинята, наистина има вечност за нас!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...