15.10.2008 г., 23:05

Между пустинята и живота

1.8K 0 1
1 мин за четене

          Дали е нужно първо да си изясним понятията живот и пустиня?!... Всъщност изобщо разбираме ли тези термини и възможно ли е тяхното правилно тълкуване?

         Пустинята - обезлюдено място с пясъчни бури, високи температури и най-важното - липса на вода! Не е ли водата тази, която ни поддържа живи? Е, тогава съвсем основателно може да се сравни пустинята с отвъдния живот, а може би дори с ада. Мястото на мъките, където нито един човек не иска да отиде, е пространството на смъртта. Символното им отъждествяване пречупва погледа към друга насока на разума.

                                    "Ето - аз дишам,

                                      работя,

                                      живея..."

- казва Никола Вапцаров в стихотворението си "Вяра". Много ще кажат: "Ние дишаме. Значи живеем!" Така ли е наистина, достатъчно ли е само да дишаме? Ние, хората, обичаме живота, дори той да не ни дава често от своите блага.

                                     "С живота сме в разпра,

                                       но ти не разбирай,

                                       че мразя живота."

         Все пак аз още се питам, ако не живеем пълноценно, живот ли е това и защо толкова много го обичаме като ни носи толкова болка и тъга, а толкова малко радости? Като че ли съществуваме в една друга реалност, чиито изпитания и мъки трябва да изтърпим и безропотно да преминем, с надеждата, че извън нея ще намерим щастието, а този път е бил само преход към вечността...

         Аз вярвам, че Бог ни е създал, за да бъдем щастливи и ни е дал правото на избор: да определяме и решаваме сами за себе си как да прекосим пустинята на живота си(както Исус решава да отхвърли изкушенията на дявола в пустинята).

        Животът е в наши ръце и само ние определяме, какъв ще  бъде той за нас. Щастие се полага на всички и индивидуално трябва да открием пътя, по който да го постигнем. По-добре да моделираме дните си сега, защото все пак не знаем, дали след като свърши пустинята, наистина има вечност за нас!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...