Петър не обичаше да чете книги. През живота си не беше прочел нито една книга (ако не се смята една книжка с картинки, която прочете като дете), а наближаваше 18 години. Винаги казваше, че ако му трябва информация за нещо, може да си я набави от Интернет. Това казваше за ужас на старомодните си родители, които бяха учители по литература и непрекъснато му напомняха, че човек се обогатява със знания като чете книги. Но той не искаше. За него това беше загуба на време.
Един ден той все пак склони. Спомни си за сестра му. Тя не обичаше да плете, а родителите му настояваха като млада девойка да научи това занимание, защото според тях всички момичета на нейната възраст могат да плетат. Веднъж я събудиха рано за да й покажат, че по телевизията мъже плетат и да се засрами. Тя се ядоса, взе прежда и за една седмица изплете един пуловер. После им го хвърли и им каза повече да не настояват да плете. Той реши по нейния пример да прочете една книга, да им я хвърли и да каже същите думи, който каза ...