Миг от началото

Петър не обичаше да чете книги.  През живота си не беше прочел нито една книга (ако не се смята една книжка с картинки, която прочете като дете), а наближаваше 18 години. Винаги казваше, че ако му трябва информация за нещо, може да си я набави от Интернет. Това казваше за ужас на старомодните си родители, които бяха учители по литература и непрекъснато му напомняха, че човек се обогатява със знания като чете книги. Но той не искаше. За него това беше загуба на време.

Един ден той все пак склони. Спомни си за сестра му. Тя  не обичаше да плете, а родителите му настояваха като млада девойка да научи това занимание, защото според тях всички момичета на нейната възраст могат да плетат. Веднъж я събудиха рано за да й покажат, че по телевизията мъже плетат и  да се засрами. Тя се ядоса, взе прежда и за една седмица изплете един пуловер. После им го хвърли и им каза повече да не настояват да плете. Той реши по нейния пример да прочете една книга, да им я хвърли и да каже същите думи, който каза сестра му.

Взе произволна книга от домашната библиотека ( У. Текери – Панаир на суетата) и започна да чете.

Просто невероятно! Книга го увлече и я прочете на един дъх. Беше впечатлен от нея ,че я препрочете.  Кой да предполага, че той като един заклет компютърен геймър ще хареса четенето на книга. О, до сега не беше изпитвал по-приятно, по-вълнуващо и по-интересно занимание от това удоволствие да чете книга и да се потопи в един друг, чужд и неизвестен за него свят. Мислено пътешестваше в 19 век, когато беше писан романа.Беше щастлив и горд от себе си. Искрено се забавляваше, смееше се и размишляваше над книгата и се натъжи когато тя свърши. Научи дори някои пасажи от нея и с въодушевление ги споделяше с приятели и познати. Например често обичаше да цитира, че „Светът е огледало и представя пред всеки отражението на собственото му лице. Намръщете му се и той ще ви отвърне с кисъл поглед; засмейте му се и той ще ви бъде весел и сърдечен приятел.“

Как свършва разказа ли? Не знам. Всъщност това не е край, а начало на една любов…чиста, неподправена любов към книгите.  Не любов към жените (остана си ерген), нито към алкохола, нито към пътешествията (пътуваше чрез книгите), нито към някое друго забавление…

Също като родителите си стана учител по литература.

За своите 80 години живот беше събрал и натрупал богата библиотека. И умря така - богат със знания, с книга в ръка.