Времето сякаш отлетя безметежно бързо. Пет години.

Сякаш онзи майски ден бе вчера, когато се запознахме.

Помня го още ясно сякаш току-що всичко се случи.

Помня как се задавих от цигарата, от която ми даде да си дръпна.

Много се смя, помня, сякаш беше преди пет минути.

Знаех, че времето ще отмине, че часовете и дните се превръщат в един кратък миг.

Че месеците са просто един момент, в който ти очакваш да се случи това, което никога няма повече да се повтори.
Всеки един е уникален. Всяка секунда, всяка минута, всеки час, ден и месец бяха нещо желано и очаквано. Не винаги, но много често.

Пет години, нито малко - нито твърде много време, но достатъчно, 

за да ме научиш на много неща.

Пет години, които бяха изпълни с радост, тъга, много смях и много

други весели моменти.

Ти знаеш защо съм тук. Не исках да се събудя и да разбера, че всичко това някога се е случило без мен. Просто е. Знаеш, че дойдох, за да ми бъде гадно, за да страдам и да се боря. За да ухажвам нещастието както никога преди. За да се радвам на моментите, в които дори не съм предполагал, че мога да се усмихна. А ти знаеш най-добре защо дойдох. Нали?

Истината е, че винаги съм имал нужда от батко, някой, който да ме научи как да се радвам на живота, а през тези години, които изминаха така неусетно и бързо, ти бе и си този човек за мен.

Много добре знаеш, че този живот сега е твърде надценен, че почти за нищо време не ти стига или остава.

Твърде трудно е да се надбягваме с времето, бих казал, че  даже е невъзможно, защото ще ни погълне.

Но искам да знаеш, че за тези пет години ще ни останат всички хубави неща, които сме преживели заедно - една лавина от спомени, които ще ни топлят и занапред.

Но най-много ме радва, ще помня, че тогава и сега винаги имам Приятел!