Времето сякаш отлетя безметежно бързо. Пет години.
Сякаш онзи майски ден бе вчера, когато се запознахме.
Помня го още ясно сякаш току-що всичко се случи.
Помня как се задавих от цигарата, от която ми даде да си дръпна.
Много се смя, помня, сякаш беше преди пет минути.
Знаех, че времето ще отмине, че часовете и дните се превръщат в един кратък миг.
Че месеците са просто един момент, в който ти очакваш да се случи това, което никога няма повече да се повтори.
Всеки един е уникален. Всяка секунда, всяка минута, всеки час, ден и месец бяха нещо желано и очаквано. Не винаги, но много често.
Пет години, нито малко - нито твърде много време, но достатъчно,
за да ме научиш на много неща.
Пет години, които бяха изпълни с радост, тъга, много смях и много
други весели моменти. ...