Миранда

                                                      
      Миранда чакаше Дик да я вземе. С негобяха от няколко месеца, но си паснаха като двете половина на една монета. Любовта им беше силна и магнетична, оставяше Миранда без дъх…Сърцето и тупаше, а в корема хиляди пеперуди пърхаха…Нежен и силен…това беше Дик. Нейния Дик.
      Щеше да бъде хубава вечер. Петъчните купони след дългата седмица я зареждаха с емоции. Щяха да се събират с приятели в един нов клуб в края на града. 
         Най-накрая си намери приятел. Колко и опяваха майка и и баба и, че не трябва да е сама. Когато ги запознаеше с Дик, щяха да останат очаровани. Дик беше хубав, даже много хубав на двадесет и пет години, висок, атлетичен и вечно усмихнат. След него жените го зяпаха с неприкрит интерес и Миранда се гордееше, че има до себе си такъв красавец. Нека и завиждат! 
     Баба и Силвия Рамос беше на 56, а майка и на 38 години. И двете жени бяха раждали на 18, но останаха  сами в живота. Баба и беше богата, имаше голямо ранчо до Сан Салвадор, с много стаи, прислужници и ратаи. Двамата и съпрузи я оставиха вдовица, но със солидно завещание. Майка и Фелисия беше много горда и се оправяше сама, работеше в един бар, разведена след  два неуспешни брака, само с Миранда. 
      Миранда чукна двадесет години преди месец. Работеше в един офис като секретарка на адвокат. Беше хубаво стройно момиче, с тъмна къдрава коса, леко мургав тен и бадемови очи. Още не знаеше всичко за Дик. Например какво работи. Когато станеше дума за работата му, той се затваряше в себе си или изместваше темата. Пазеше тайните си нейния Дик, но рано или късно щеше да ги разкрие. Дик имаше пари, караше бърза кола и харчеше като луд. Важно беше, че тръпнеха един за друг и бяха влюбени.
              Дик пристигна с колата и тя се настани до него. Целувката му я остави без дъх. После потънаха в нощта.
          ………………………
          Адвокатът  днес я уволни. Разкрещя и се. За едното нищо си изкара ядът на нея. Но и тя не му мълча. Миранда си събра нещата в един кашон и излезе. На улицата вече сълзите и запариха под клепачите и тя захлипа. Къде да отиде? Дик не и отговори на обаждането. Беше изключен телефона му.  Майка и е в бара още. Беше след обед, слънцето прежуряше и хвърляше огнени лъчи по града. Всичко се беше изпокрило на сянка. Миранда подкара колата си към ранчото на баба си.
     Силвия ще я утеши и ще пийнат по една текила или от хубавия ликьор, който Миранда обичаше. Сега имаше нужда от едно питие и от силна жена, каквато беше баба Силвия. 
     Миранда влезе в хола, но баба и я нямаше. Сигурно си почива в спалнята. Тя влетя вътре. Какво да види? Дик беше върху баба и. Правеха секс разгорещени. Миранда стоеше срещу  тях и онемя от изненада. После се окопити, грабна вазата от ъгъла и я запокити върху главите им. 
            Ето какво е работел…жиголо…Дик е жиголо…Ама и Силвия си я бива...Господи! Тя му плаща!!!
      Тя изтича навън. Не искаше да вижда никого.

                    Качи се в колата и потегли нанякъде… без посока и без сълзи.