Младият господин дойде на преглед без предварително записване. Приех го веднага, защото никой не чакаше отвън. Каза, че името му е Милен Попов и че е обиколил всички невролози в града, но на психиатър все още не е ходил. Моментално забелязах, че е невротизиран – имаше тик на лицето и ръцете му трепереха.Отчетох като грешка, че не се е консултирал отрано с психиатър, но запазих мнението си за себе си. Ние психиатрите сме научени да проявяваме такт.
Подканих го да седне и го помолих да сподели какво го мъчи.
Той си пое дълбоко въздух и започна да разказва:
– Преди година катастрофирах. Получих фрактура на черепа и се наложи да ми направят три операции. Известно време бях в кома. – Той наведе глава и ми показа белега на тила си. – Та значи оправиха ме хирурзите, но остана един проблем…
– Продължавайте – подканих го аз.
– Обонянието ми се засили неимоверно.
– Моля?
– Ами не знам как по–точно да се изразя! – Гледаше ме някак лошо, сякаш му бях виновен за нещо. – Просто подушвам всичко.
– Странна работа – казах. – Не съм чувал за друг подобен случай.
– Напръскали сте се с дезодорант деним, от онзи синия. От устата ви лъха на солено, вероятно използвате паста за зъби против парадонтит.Кремът ви за ръце мирише на невен.Страдате от гастрит, но не ме карайте да ви обяснявам как разбрах това.
Очевидно лицето ми придоби стреснато изражение, защото той се подсмихна.
– Познах, нали?
– Да, познахте! Трудно ми е да повярвам…
– Искате ли още доказателства?
– Ще ми е интересно да знам – рекох.
– Очевидно имате котка. Всъщност това бе първото, което усетих.
– Друго?
– Мазали сте си крака с нещо, но не мога да определя с какво.Просто не знам как се нарича тази миризма.
– Кетопрофен, имам проблеми с коляното.
– Е, сега вярвате ли ми?
– Да. Впечатлен съм! Но явно проблемът в основата си е неврологичен.
– Докторе, помогнете ми! Страдам ужасно!Когато вървя по улицата, имам чувството, че ме бомбардира водопад от миризми.Мозъкът ми се претоварва, разберете! Знаете ли, че ракът мирише?
– Ракът?
– Да. Преди седмица усетих зловещата миризма, идеше от една млада жена. Заговорих я, споделих й какво усещам, а тя ме помисли за луд. Но ми повярва, когато и казах туй онуй, нали се сещате, представих й доказателства за това колко силно е обонянието ми. Та тази жена отиде на лекар и й откриха рак на стомаха в начален стадий.
– Ами това е прекрасно. Направили сте добро дело.Възможно е да сте ù спасили живота дори.
– Докторе, много от хората, с които се разминавам по улиците, са болни от нещо. Не мога да помогна на всички, а и няма как да знам дали заболяванията са смъртоносни или не, дали се лекуват или не.Освен това аз само усещам миризмите, сравнително рядко успявам да ги класифицирам. Ракът го познавам, защото дълго време бях в болница.
– Ясно. Но това вашето може да се окаже ценен дар, ако успеете да свикнете…
– Няма да мога да свикна! – каза троснато той.- Пръснете си есенция за сапун в носа и ще разберете какво е.Иде ми да се самоубия, да знаете!
Тогава си казах урока, който винаги казвам на кандидат самоубийците, но Милен Попов само кимаше отегчено.
– Искам лекарство, по дяволите!– изкрещя той,кокорейки очи. - Неврохирурзите се отказаха от мен.Не искат да ме режат повече.
След дълги размишления, изчитане на десетки научни списания и интернет публикации и след още няколко консултации, продължили общо над пет часа, му предписах лечение. Господинът остана доволен, дори ми подари бутилка уиски в знак на благодарност. Единственото му оплакване бе, че тапите за нос са прекалено твърди и му убиват.
© Стефан Todos los derechos reservados