Островът

- Хайде събуждайте се - нахлу с тези думи в каютата Ко Та Рак, който беше дневален по това време. - Ще кацаме.

- Къде ще кацаме?! - сънено измърмори Но Щен Вълк.

- Как "къде"?! - възкликна котакът. - На Острова естествено.

- Аве какво кацане бре?! - изсумтя Агент Т. - Корабите акостират, а не кацат!

- Все тая... - небрежно махна с лапа Ко и пак ги подкани: - Хайде де!

- Хъм - изсумтя Верг, щом се качиха на палубата. - Защо сме тук, а не там?!

- Амиии - извинително сви рамене капитанът. - В последно време не е разрешено да се акостира в залива...

- Хайде, приятели - оживи се Черната Пантера Ра. - Чака ни мъничко мокрене... и без това ми втръсна от този тъп кораб! - след тези думи тя директно се бухна във водата.

- Хъм! - засегнато изсумтя капитанът на корабето.

- Моля, извини приятелката ни - каза Гар Ван. - Все пак не е тайна, че зелените пантери не са от най-любезните създания...

------

- Ехааа! - възкликна Но Щен Вълк. - Колко екстравагардно!

- Я какви сложни думички знаеш - заяде се с него Верг.

- Пппп - оплези му се вълкът.

- Сигурно не е било лесно да построят това нещо тук - предположи Фи Тил.

- Миналата седмица го нямаше - сви рамене Агент Т.

- Ахааа - проточи Мрънкалото. - Това е едно от Онези неща...

- Писано е - с много странен нетипичен за него глас заразказва Сянка, - че веднъж на едно поколение тук се появява Някой или Нещо, който или което ще отговори на всички въпроси, зададени му от тези, които преминат през изпитанията на храма - тук той драматично посочи древната едноседмична постройка в далечината.

- Писано ли е?! - учуди се Агент Т. - Къде е записано такова нещо?

- Ето тук, в бележника ми - показа му сянката. - Шира и Ръмжачът ми разказваха, а аз си записвах...

------

- Стой - вдигна ръка Сянка, който в момента водеше групата. - Тук ще лагеруваме.

- Защо? - попита Агент Т и се огледа изучаващо.

- Може би защото тук е равно, сухо и високо - каза Верг.

- Не - сви рамене сянката. - Защото тук ми свършиха силите и ми е нужна почивка...

------

- Нооо...

- Хъм? - тихо изсумтя Но Щен Вълк и се огледа: освен спящите му приятели наоколо нямаше никого.

- Нооо... - отново се разнесе призрачният зов някъде отдясно на вълка.

- Хъм - отново изсумтя Вълк. - Моля, говорете ми в другото ухо, дясното е само за материални разговори.

------

- Каква хубава слънчева сутрин! - доволно се протегна Агент Т на следващата утрин. - Знаете ли какво означава това?

- Ъъъ... - измуча Сянка, който още му беше малко трудно да се разсъни.

- Амиии... - проточи Фи Тил. - Че е хубава?...

- Че е сутрин?... - пробва се и Верг.

- Или може би - замисли се Ко Та Рак, - че е хубава и че е сутрин?...

- Оххх! - тежко въздъхна Т. - Това да не е заразно?!

- Кое? - вдигна вежда Гар Ван.

- Ами - размаха неопределено ръка във въздуха агентът, - това...

- Аааа - кимна разбиращо сенчестата. - Онова...

------