16.11.2011 г., 16:05

Мисията - част втора

955 0 0
2 мин за четене

Островът

 

- Хайде събуждайте се - нахлу с тези думи в каютата Ко Та Рак, който беше дневален по това време. - Ще кацаме.

- Къде ще кацаме?! - сънено измърмори Но Щен Вълк.

- Как "къде"?! - възкликна котакът. - На Острова естествено.

- Аве какво кацане бре?! - изсумтя Агент Т. - Корабите акостират, а не кацат!

- Все тая... - небрежно махна с лапа Ко и пак ги подкани: - Хайде де!

- Хъм - изсумтя Верг, щом се качиха на палубата. - Защо сме тук, а не там?!

- Амиии - извинително сви рамене капитанът. - В последно време не е разрешено да се акостира в залива...

- Хайде, приятели - оживи се Черната Пантера Ра. - Чака ни мъничко мокрене... и без това ми втръсна от този тъп кораб! - след тези думи тя директно се бухна във водата.

- Хъм! - засегнато изсумтя капитанът на корабето.

- Моля, извини приятелката ни - каза Гар Ван. - Все пак не е тайна, че зелените пантери не са от най-любезните създания...

------

- Ехааа! - възкликна Но Щен Вълк. - Колко екстравагардно!

- Я какви сложни думички знаеш - заяде се с него Верг.

- Пппп - оплези му се вълкът.

- Сигурно не е било лесно да построят това нещо тук - предположи Фи Тил.

- Миналата седмица го нямаше - сви рамене Агент Т.

- Ахааа - проточи Мрънкалото. - Това е едно от Онези неща...

 

 

 

- Писано е - с много странен нетипичен за него глас заразказва Сянка, - че веднъж на едно поколение тук се появява Някой или Нещо, който или което ще отговори на всички въпроси, зададени му от тези, които преминат през изпитанията на храма - тук той драматично посочи древната едноседмична постройка в далечината.

- Писано ли е?! - учуди се Агент Т. - Къде е записано такова нещо?

 

- Ето тук, в бележника ми - показа му сянката. - Шира и Ръмжачът ми разказваха, а аз си записвах...

------

- Стой - вдигна ръка Сянка, който в момента водеше групата. - Тук ще лагеруваме.

- Защо? - попита Агент Т и се огледа изучаващо.

- Може би защото тук е равно, сухо и високо - каза Верг.

- Не - сви рамене сянката. - Защото тук ми свършиха силите и ми е нужна почивка...

------

- Нооо...

- Хъм? - тихо изсумтя Но Щен Вълк и се огледа: освен спящите му приятели наоколо нямаше никого.

- Нооо... - отново се разнесе призрачният зов някъде отдясно на вълка.

- Хъм - отново изсумтя Вълк. - Моля, говорете ми в другото ухо, дясното е само за материални разговори.

------

- Каква хубава слънчева сутрин! - доволно се протегна Агент Т на следващата утрин. - Знаете ли какво означава това?

- Ъъъ... - измуча Сянка, който още му беше малко трудно да се разсъни.

- Амиии... - проточи Фи Тил. - Че е хубава?...

- Че е сутрин?... - пробва се и Верг.

- Или може би - замисли се Ко Та Рак, - че е хубава и че е сутрин?...

- Оххх! - тежко въздъхна Т. - Това да не е заразно?!

- Кое? - вдигна вежда Гар Ван.

- Ами - размаха неопределено ръка във въздуха агентът, - това...

- Аааа - кимна разбиращо сенчестата. - Онова...

------

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...