Островът
- Хайде събуждайте се - нахлу с тези думи в каютата Ко Та Рак, който беше дневален по това време. - Ще кацаме.
- Къде ще кацаме?! - сънено измърмори Но Щен Вълк.
- Как "къде"?! - възкликна котакът. - На Острова естествено.
- Аве какво кацане бре?! - изсумтя Агент Т. - Корабите акостират, а не кацат!
- Все тая... - небрежно махна с лапа Ко и пак ги подкани: - Хайде де!
- Хъм - изсумтя Верг, щом се качиха на палубата. - Защо сме тук, а не там?!
- Амиии - извинително сви рамене капитанът. - В последно време не е разрешено да се акостира в залива...
- Хайде, приятели - оживи се Черната Пантера Ра. - Чака ни мъничко мокрене... и без това ми втръсна от този тъп кораб! - след тези думи тя директно се бухна във водата.
- Хъм! - засегнато изсумтя капитанът на корабето.
- Моля, извини приятелката ни - каза Гар Ван. - Все пак не е тайна, че зелените пантери не са от най-любезните създания...
------
- Ехааа! - възкликна Но Щен Вълк. - Колко екстравагардно!
- Я какви сложни думички знаеш - заяде се с него Верг.
- Пппп - оплези му се вълкът.
- Сигурно не е било лесно да построят това нещо тук - предположи Фи Тил.
- Миналата седмица го нямаше - сви рамене Агент Т.
- Ахааа - проточи Мрънкалото. - Това е едно от Онези неща...
- Писано е - с много странен нетипичен за него глас заразказва Сянка, - че веднъж на едно поколение тук се появява Някой или Нещо, който или което ще отговори на всички въпроси, зададени му от тези, които преминат през изпитанията на храма - тук той драматично посочи древната едноседмична постройка в далечината.
- Писано ли е?! - учуди се Агент Т. - Къде е записано такова нещо?
- Ето тук, в бележника ми - показа му сянката. - Шира и Ръмжачът ми разказваха, а аз си записвах...
------
- Стой - вдигна ръка Сянка, който в момента водеше групата. - Тук ще лагеруваме.
- Защо? - попита Агент Т и се огледа изучаващо.
- Може би защото тук е равно, сухо и високо - каза Верг.
- Не - сви рамене сянката. - Защото тук ми свършиха силите и ми е нужна почивка...
------
- Нооо...
- Хъм? - тихо изсумтя Но Щен Вълк и се огледа: освен спящите му приятели наоколо нямаше никого.
- Нооо... - отново се разнесе призрачният зов някъде отдясно на вълка.
- Хъм - отново изсумтя Вълк. - Моля, говорете ми в другото ухо, дясното е само за материални разговори.
------
- Каква хубава слънчева сутрин! - доволно се протегна Агент Т на следващата утрин. - Знаете ли какво означава това?
- Ъъъ... - измуча Сянка, който още му беше малко трудно да се разсъни.
- Амиии... - проточи Фи Тил. - Че е хубава?...
- Че е сутрин?... - пробва се и Верг.
- Или може би - замисли се Ко Та Рак, - че е хубава и че е сутрин?...
- Оххх! - тежко въздъхна Т. - Това да не е заразно?!
- Кое? - вдигна вежда Гар Ван.
- Ами - размаха неопределено ръка във въздуха агентът, - това...
- Аааа - кимна разбиращо сенчестата. - Онова...
------
© Стоян Вихронрав Всички права запазени