Здравей отново, мило дневниче!

Тук съм, за да ти разкажа за Него. Въпреки че трудно бих могла да го опиша с думи. Аз съм влюбена. Много. И не мога да преценя дали преди не съм обичала както трябва, или просто сега това е нещо повече от любов. Защото го усещам повече от любов. Ще ме разбереш ли, ако ти кажа, че в мига, в който днес пусна ръката ми, за да се качвам в този автобус и да се отдалеча от него, светът посивя. После отново го докоснах, всичко беше цветно и красиво. Пуснах го - сиво и грозно. Точно като да включиш и изключиш ключа на лампата.  Само когато го видя, и сърцето ми се побърква. Настъпва тахикардия, вегетативната нервна система се пука да изпраща импулси до бедното ми сърчице, а кръвта ми бясно тече по вените ми в опит да се докопа до него по-бързо, за да му достави нужния кислород, понеже то работи толкова усърдно... Знаеш, че се готвя да уча медицина, обичам точните науки, обичам нещата да са ясни и да имат логика... Мога да ти обясня как дишам, как се храня, как раста, всеки един процес в моето тяло... Но не мога да ти обясня какво се случва, когато той е наоколо и дори когато си мисля за него... Не мога да ти обясня защо само неговото ухание е толкова прекрасно и омайващо. Не мога да ти обясня защо настръхвам, когато ме докосне, не мога да ти обясня защо виждам лицето му навсякъде, защо го търся във всеки човек на улицата и защо навън е пълно с хора, а очите ми се само в него... Не мога да ти обясня защо една минута без него е ужасно дълго, а с него минутата е толкова кратка. Не мога да ти обясня какво е това чувство на уют, сигурност и топлина, когато съм в прегръдките му. Иска ми се да има някаква формула, да мога да го видя това чувство, да го докосна някак... Докато пътувах днес самичка, си мислих много. И усетих, че го обичам толкова много, че чак ме боли... Що за болка е това? Не е нито механичен, нито химичен, топлинен, светлинен или звуков дразнител... Какво е тогава? Но усетих още нещо странно. Усетих, че имам силната нужда да го правя щастлив, да го карам да се усмихва по всички възможни начини. Усетих това като някаква ужасно силна жажда, копнеж... Усетих, че не искам да му бъда само гадже, а нещо повече от това. Искам да му бъда и приятел, опора. Искам да съм до него във всеки един момент, независимо от това дали е щастлив, тъжен, ядосан... Искам като гъба да попивам негативната му емоция, искам да отнемам болката му, искам да държа ръката му, искам да се грижа за него. Искам да му готвя, искам да му правя изненади, искам да го бърша, когато се изцапа. Искам да го слушам как разпалено ми говори за неща, за които пет пари не давам, искам да го завивам през нощта, искам да галя кожата му, искам да бъда негова съпруга... Искам да отиваме заедно до университета, а после на работа, искам да го чакам да се прибере вкъщи след изморителен ден и да потрепна от вълнение, когато чуя ключа да влиза в ключалката. Искам да се закача с мен за това, колко кремове и душ гелове съм натрупала в банята и шкафа, искам да хапе нослето ми и да целува очите и челото ми, както винаги прави. Искам да правим най-прекрасната, страстна и нежна любов, да имаме деца и да сме семейство. Искам да живея с него, искам да остарея с него... Моля те, обясни ми откъде идва тази жажда и нужда, защото ме подлудяват. Хубава лудост. Може би трябва да спра да търся разумната причина във всичко. Защото той ми показа свят, който не подозирах, че съществува... Сякаш взе сърцето ми от прахта, което беше толкова тъпкано и ритано, че едва би разбрал, че е живо. Да, просто го взе и го поправи. Ей така. Не мисля, че дори осъзна какво направи. Никога преди не съм се чувствала щастлива, че съм жива, никога не съм изпитвала желанието да съм жива, не бях виждала света толкова красив, не бях забелязвала много детайли в обкръжаващия ме свят. За първи път сърцето и мозъкът ми не се карат, всичко в мен е в унисон, чувствам се спокойна, сякаш съм в мир със себе си.  Той се промъкна в живота ми и го обърна. Сякаш вдигна щорите на живота ми и слънцето озари дори най-малките прашинки зад гардероба. И мислейки си всичко това... Осъзнах, че е минала само една минута... Измъчващо дълга минута без него...