Здравей отново, мило дневниче!
Тук съм, за да ти разкажа за Него. Въпреки че трудно бих могла да го опиша с думи. Аз съм влюбена. Много. И не мога да преценя дали преди не съм обичала както трябва, или просто сега това е нещо повече от любов. Защото го усещам повече от любов. Ще ме разбереш ли, ако ти кажа, че в мига, в който днес пусна ръката ми, за да се качвам в този автобус и да се отдалеча от него, светът посивя. После отново го докоснах, всичко беше цветно и красиво. Пуснах го - сиво и грозно. Точно като да включиш и изключиш ключа на лампата. Само когато го видя, и сърцето ми се побърква. Настъпва тахикардия, вегетативната нервна система се пука да изпраща импулси до бедното ми сърчице, а кръвта ми бясно тече по вените ми в опит да се докопа до него по-бързо, за да му достави нужния кислород, понеже то работи толкова усърдно... Знаеш, че се готвя да уча медицина, обичам точните науки, обичам нещата да са ясни и да имат логика... Мога да ти обясня как дишам, как се храня, как рас ...