3 ago 2016, 9:56

Неизпратено писмо

  Prosa
664 4 8
1 мин за четене

   Вдъхновението е в него. В очите му кафеви, напомнят ми колко обичам да пия кафе. В ръцете му, толкова меки, в малки рани около ноктите.  В желанието му да борави с техника, а след това да ми обяснява за всичко с устните си, които допираше до челото ми, за да ме успокои. В гласа му, в лудостта му, дори в името, което толкова му подхожда. Име на стар крал. В любовта му към котките и съседското куче Аира. То дори се криеше в раздразнените му въздишки. В най-невинните му погледи, в страха му от самота. В яростта му, в омразата му за думите обидни, които насочвах към себе си.  От дълго време не го бях виждала, а вдъхновението, което като негова сянка го спохождаше, дори не го попита дали за миг може да остане с мен. Тръгна си. Да служи на Великия си господар. Да се напие от всеки детайл по него и по душата му. А аз сама ще си го събера от стените на спомените ми. 

   Съзнанието ми е много старомодно.  Още пази черно-бялата си апаратура. Затова сама ще го оцветя. Ще заплача, а тогава Слънцето ярко ще грее, ще образуваме наша дъга. Ще грабна палитрата и четката и, обещавам ти, ще изглежда истинско.

   От доста дълго време чакам Огненото кълбо да се появи, но се оказа, че облаците, особено дъждът, са по-съпричастни. Ридаят с мен, изслушвайки историята ни. Вътре нахлува миризмата на дъжда, падащ върху горещия асфалт или прахоляка. Нищо не ми помага, а теб просто те няма. 

   Картината е все още безцветна, неспокосано събрана в едно, още не диша, сляпа към света. Колко дълго ли бе станало, откакто за последен път те зърнах? Да беше си тръгнал още при първата среща. Тогава не дишах, докато седеше до мен, а сега ме задушава липсата ти. Може би някой друг път ще те оцветя. Може би за миг или два ще се съживиш. Ала не съм сигурна дали още имам душа за пречупване и сърце назаем. Дори парчетата му съм подарила. Чудя се дали ще почувствам нещо, когато те видя.

 

   Ела. Да експериментираме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...