3. 47 години бяха необходими на Марио, за да стигне до този ден! 47 години и твърдото му Убеждение, което винаги го съпътстваше: че половите органи на хората са живи същества, при това всеки орган е със свой Облик и Характер, дори с независим от господаря им, свой си Живот. Беше твърдо убеден, че ако не бяха приковани с помощта на хитрините на различните видове бельо (в същото време именно бельото им даваше измамното копринено усещане за свобода) - в строгата тъмница на зандана на гащите - те бързо биха избягали от собствениците си… И биха водили свой собствен, различен от този на глупавите човешки същества, живот! Марио чувстваше Фалосите и Вагините някак си като свои приятели, говореше си мислено с тях, понякога му се струваше, че Те му отговаряха на въпросите… Благодарение на интуицията си, той можеше безпогрешно да определи с голяма прецизност - почти като френолог - формата и характера на половите органи на свои познати, близки или случайно срещнати хора… Например беше сигурен, че вагините на Майката и Дъщерята от горния етаж си приличат - тънки, леко подути, нежно подпухнали, но дъщерята имаше доста по-стегната, немирна и гореща вагина - за разлика от измръзналата и посиняла вагина на майката, която вече не и́ служеше за нищо друго, освен за физиологически необходимости и нужди. Ами Фалосът на Месаря отсреща? - Та той просто приличаше на свинските глави, които онзи обработваше всеки ден пред витрината - дебел, къс и някак си вирнат, дори вироглав, би казал Марио… Но беше съседски, приятелски фалос и Марио просто го поздравяваше, щом влезеше в месарницата - тайно от собственика му, разбира се! Но и той - Месарският, както и Вагините на Майката на Дъщерята, изнемогваха от нечистоплътното бельо на собствениците си и често се оплакваха на Марио … Вагината на Дъщерята пък сутрин крещеше от задушаване в тесните бикини на момичето, което безжалостно я стягаше като в менгеме в тях! Плачеше неутешимо горката Вагина, но се опитваше да пази приличие и - все пак! - не се оплакваше твърде много… Както Вагината на Счетоводителката от долния етаж, например, която много искаше да се покаже из под полата на господарката си, която и без друго ходеше без гащи и вагината и беше много доволна от това, но пък винаги дългите поли и рокли на счетоводителката и́ пречеха да метне закачлив поглед към Фалоса на Марио, да речем! И така - те - Вагините и Фалосите - си имаха свой личен живот и Марио много добре знаеше това! Те си говореха - на свой си език - и Марио понякога се опитваше да преведе на собствениците им думите на техните фалоси и вагини, но те го гледаха като луд! Но ето, че Днес - на 47 години - именно днес - Марио се реши! 47 години му бяха нужни - ден по ден , за да стигне до този миг! 47 години живот и прогресивните му, демократични убеждения, които не му позволяваха да търпи робството в никакви форми!!! И именно поради това - ето - 47 годишния Марио застана на средата на улицата, разкопча панталона си и смъкна гащите си - Фалосът му недоверчиво го погледна - не можеше да повярва Горкият, че така лесно му подаряват Свободата, но Марио му се усмихна и му рече - на латински, разбира се, за да го разбере само Той: Fugi! Fugi festine et citus - cum sociis! ”Бягай! Бягай бързо и веднага - при себеподобните си!” Стоеше неподвижно! Дори звукът от идващите линейки не можа да го уплаши … Сьорен СВЕДЕНБОРГ Превод от норвежки: Зина Милева