МЛАДЕЖКИ ПЪПКИ

Само да ми се махне от лицето тая отвратителна гнойна пъпка и направо ще ù скоча. Няма значение къде и как, горе-долу знам къде живее, Студентският град не е толкова голям, няма и шейсетина блока, ако трябва ще обиколя всички общежития едно по едно...

Влюбен съм до уши в нея. Не сте виждали толкова красива жена. Като я показах на приятеля ми, той се спря и започна да се върти като пумпал.

- Защо се въртиш? Какво ти става?

Не можа да ми отговори. Явно му се виеше свят, така въздействаше тя на мъжете.

Когато накрая падна на земята, ококори се и ме попита:

- Това ли е твоето момиче?

- Естествено – отговорих, но не защото исках да го излъжа. Напротив, за мен беше ясно, че това е моето момиче, как да е иначе, след като вече съм го решил.

Обаче тая пъпка ми обърка плановете. Не знам как изникна, нито по какъв повод. Цъфна като майска роза до носа ми и вместо да изчезва, започна да расте и да големее, придоби яркочервен цвят и стоеше като божур на лицето ми. Как да се явя пред нея в този вид, ще реши, че съм клоун, вероятно дори няма да ми позволи да я целуна, което ще е крайно неприемливо.

Всъщност вероятно ще трябва да се представя първо, преди да я целуна. В такава последователност се развиват нещата, въпреки че, ако питате мен, това със запознанствата си е губене на време.

- Здрасти, аз съм Стоян от Модерно предградие – ще кажа.

Не, няма да кажа така, тъпо звучи. Ще ù кажа:

- Здрасти, може ли да те целуна и после да отидем у нас?

Не звучи убедително, но е искрено.

Значи, общо взето, трябва да е нещо средно между двете. Тя ще оцени моята непосредственост и дори може първо тя да ме целуне, обаче...

Пъпката. То няма място по лицето ми от нея, къде ще ме целуне. Докато изчезне тази пъпка, ще използвам времето да я проследявам в университета и да я причаквам по ъглите на тротоарите, без да ме забележи. Така ще мога после направо да ù скоча, без да губя време.

Така, значи обикновено лекциите й са сутрин. После обядва в стола с приятелката си. От време на време виждам да се върти около нея някакъв тип, сигурно й е колега, засукан такъв, но малко лигав, не е в моята категория, лесно ще го отстраня. Пътува с автобуса до Студентския град, там малко й загубих дирите, но поне знам спирката, на която слиза.

Всичко е тип-топ, времето вече работи за мен, защото пъпката пукна, раничката вече зараства и след ден, най-много два, ще й се представя, за да минем по същество и да консумираме връзката си.

Организирах срещата ни да се състои в стола. Тъкмо ще се опознаем, докато се храним на масата. Взех таблата и застанах на опашката зад нея. Боже, колко стройно тяло, какви къдрици, а и ухае на нещо специално... Какво да ви кажа, това е жената, няма спор.

- Здрасти – започнах речта си, когато платих на касата и се оказахме един до друг. – Аз съм...

Тя се обърна към мен и аз се втрещих. Огромна гнойна пъпка се беше разположила на лицето й, макар и обилно намазана с нещо влажно и бяло, тя заемаше две трети от лявата й буза, бе избутала носа встрани и той се кривеше като поялник. Къде да я целуна? Няма как.

- Извинете – рекох. – Сгрешил съм.

Ще изчакам малко да й мине пъпката, после пак ще опитам. Стига да не изникне нещо друго.