Тази година зимата закъсня. Високо в планината това беше добре за младия хижар. От половин година той живееше сам горе, бе си поставил амбициозната задача до пролетта да приключи с ремонта. Малкият заслон от години се рушеше, нямаше кой да посреща замръкналите туристи, а те не винаги можеха да разчетат правилно силите си. Заслончето поне ги спасяваше от студа и мрака. Младият мъж случайно бе станал хижар. Години наред работеше като готвач на отбора по ветроходство. Харесваше работата си, но честото отсъствие от къщи го бе разделило с жена му. Понякога взимаше малката си дъщеря по лагерите, покрай водата и вятъра момичето бе заобичала и него. Тя му липсваше.
Планината изведнъж го превзе, нуждаеше се от самотата, за да реши пътя си занапред. А и бе свикнал да помага на всеки, лагерите го срещаха с млади хора, той също все още бе млад и силен. Ще минат две-три години по чукарите и тогава отговорите ще дойдат сами.
Каменната сграда бе само с три помещения. Едното щеше да се превърне в малк ...