... Много години чаках и се надявах. Мислех и премислях, търсех причина, за да простя, исках да чуя една единствена дума... или по-точно две. Търсех теб, а не парите ти... търсех сърцето ти, а не обвивката, търсех емоцията в очите ти, а не страха в гласа ти, търсех трепета в сърцето, а не камъка в гърдите ти.
И накрая, след като се бях помирила с миналото, след като бях приела настоящето, чух горчивата истина. Истина, която ме заля като... ледена вълна... пак... и пак, и пак... Вълните в морето са тихи в сравнение с тези, които бушуват в душата ми... целият ми живот се превъртя на лента, стигнах до утробата ти, но само там беше още тихо. Аз седях и слушах, сякаш бях призрак – дух, невидима, така, както никога не ме е имало.
Гласът ти беше равен, очите невиждащи, а сърцето студено като камък. Тогава разбрах, че аз все още съм твоето минало, от което ти все още панически бягаш, тогава видях как твоята ръка никога не е милвала, а е държала на разстояние, тогава разбрах как угоднически стр ...