My Escape
Очите, вперени в бездната. Тя потъваше. Губеше се. Изчезваше.
- Искам да се стопя в мъглата. Искам просто да изчезна...
Чух я да го казва. Гласът ù идваше сякаш от безкрайно далеч, а беше само на ръка разстояние.
Предаваше се. Виждах, че се предава в ръцете на смъртта. Усещах студенината по страните ù, бледността на ръцете ù ме плашеше до безумие.
Не си отивай, Елиз. Не си отивай още... Моля те, Елиз...
***
Бягах. Бягах от себе си и се връщах... при него. При другата част от себе си. Връщах се винаги. Както бях обещала.
Бях сама. Сама с тишината. И с музиката...
„I see the world through eyes of desperation
Never knew how long I'd fall
But I fell through years and years of darkness ...