Аз съм Гошо или Гошака, както ми викат. Митата и Ванко са мои приятели. Ние сме родени и живеем край морето, а рибарите ни лепнаха и прякор - "морячетата". От тях съм чувал, че морето освен бурно било и мълчаливо. Мълчанието му се случвало в края на август, след това ставало разговорливо. Имало обаче условие- трябвало лятото да не си отива, а есента да не се задава.По това време слънцето се уморявало, морският вятър Мелтем се заигравал нейде и го нямало никакъв. Тогава вълните били заоблени и бавни , сякаш някой дишал тежко и дълбоко.В такова време ставали чудеса- чували се гласове, а в дълбините можело да се види гигантска сянка на притаено чудовище.
Аз и приятелите ми сме фенове на бог Посейдон, повелителят на морето и стихиите му и приказката за него. Същият, когото Ванко именува - Посейдонът. В онези далечни времена морските води били бистри и чисти. Със страховития си тризъбец богът кръстосвал водното си царство на колесница -огромна раковина, теглена от морски кончета и придружав ...