16.10.2020 г., 22:05 ч.

Моето вълшебно приключение 

  Проза » Разкази
508 1 0
5 мин за четене

      Аз съм Гошо или Гошака, както ми викат. Митата и Ванко са мои приятели. Ние сме родени и живеем край морето, а рибарите ни лепнаха и прякор - "морячетата". От тях съм чувал, че морето освен бурно било и мълчаливо. Мълчанието му се случвало в края на август, след това ставало разговорливо. Имало обаче условие- трябвало лятото да не си отива, а есента да не се задава.По това време слънцето се уморявало, морският вятър Мелтем се заигравал нейде и го нямало никакъв. Тогава вълните били заоблени и бавни , сякаш някой дишал тежко и дълбоко.В такова време ставали чудеса- чували се гласове, а в дълбините можело да се види гигантска сянка на притаено чудовище.

      Аз и приятелите ми сме фенове на бог Посейдон, повелителят на морето и стихиите му  и приказката за него. Същият, когото Ванко именува - Посейдонът. В онези далечни времена морските води били бистри и чисти. Със страховития си тризъбец богът кръстосвал водното си царство на колесница -огромна раковина, теглена от морски кончета и придружаван от свита делфини. Същества, нито човеци, нито риби- тритони, надували фанфари в прослава на владетеля.Тогавашните хора уважавали морето и   общували с повелителя му. Царял мир и разбирателство, но това било някога и вече никой не си спомнял за онези времена.Вместо да почитат божеството, хората му обявили война, пречупили тризъбеца му и сега морето е полумъртво...Митата направо обвиняваше Посейдонът, че е изоставил морските работи и се е отдал на негови си дела и тъй се случила лошотията.

     По онова особено време, според рибарите,в края на август, когато морето ставало разговорливо, всъщност се чувало гласището на неговия бог. Той укорявал хората заради безчинствата им. Посейдонът бил се разболял от отровните отпадъци, а силата му изчезнала.

     Митата и Ванко направо заявиха, че това са врели- некипели и пълни измишльотини. Тъй си мислех и аз, докато не видях с очите си самия бог Посейдон, който ми се яви и се оплака...

    Чудото стана привечер. Разхождах се по брега, фарът вече проблясваше, а лястовиците и прилепите се стрелкаха в здрача. Прибоят шумеше кротко долу в скалите,а вятърът Мелтем прииждаше на талази. Първо чух морето да въздиша, а водата да клокочи.Изведнъж от дълбините изплаваха водорасли.Заприличаха ми на дълга брада, която вятърът развяваше. Изневиделица се появиха две медузи- същински очи, които запримигаха. Под тях морска костенурка повдигна коруба, сякаш някой отвори уста. Прозвуча тътен и усетих нечий тъмносин поглед да ме приковава.

   Когато разказах случилото се на Митата и Ванко, те ме изгледаха невярващи, готови да се разсмеят. Направих се , че не ги забелязвам и продължих: "Не се плаши чух глас от морето - сближаването не е лесно, нужно е търпение". За вас лъжа , за мен истина, казвам ви, тръпка ме прониза, сякаш електрически ток ме удари.Сърцето ми заби лудешки. Усетих с цялото си същество  невидимото присъствие на стихията. Странният образ с очи медузи, брада от водорасли и уста от коруба на костенурка, дишаше истински на пресекулки, страховито.Успях да промълвя само :"здравей", а пришълецът изплака мъката си. После водното чудовище обърна тежко туловището си и потъна в дълбините тъй внезапно, както се беше появило.

     Споделих с приятелите чутото, макар и аз самият да се съмнявах отначало дали е истина , или не. Ето и горчивите думи на самия бог, дословно:"Бетонираха и подкопаха бреговете ми , затрупаха ги с чадъри, заведения , отпадъци.Рибите изчезнаха, птиците загинаха." В отговор успях да му припомня за неговата мощ и величие, за колесницата,за тризъбеца,все неща , които помнех от приказката.Накрая му казах, че ако се разгневи няма кой да му устои и ще стресне злосторниците.

     Този път Митата и Ванко, за мое учудване, слушаха внимателно. През следващите дни решихме единодушно да помогнем на Посейдонът. Речено - сторено. Разговаряхме дълго,спорихме,крояхме планове. Голямото неизвестно беше как да постъпим?

     Междувременно, приятелите ми ходили тайно от мен , на същото място ,да се уверят с очите си за чутото.Отначало вълните били спокойни , но изведнъж се надигнали страховито и те се изплашили...Аз се поразсърдих за стореното от тях. Нали всичко си споделяме?"Гошак, заоправдава се Митата с наведена глава - искахме да проверим лично, не че не ти вярваме..."Ванко продължи:"Небето се разцепи от светкавица, а върху морето плъзна пътека от светлина. После се чу тътен". "Той е бил, бог Посейдон - прекъснах го - знам какво да направим". Когато казах това, не предполагах, че моето приключение ще се повтори.

    Решихме да изненадаме сегашните владетели на морето в ясен слънчев ден, а Посейдонът да връхлети изневиделица. Ще стане нещо като " гръм от ясно небе". Ще изберем такъв ден, а аз ще повикам стихията да накаже с гнева си  похитителите и да им покаже  кой е истинския владетел. Първо ще помолим фараджията да включи фара посред бял ден. В промеждутъците от светлина аз ще призовавам по име  Посейдонът да дойде като види поредицата от светлина , зов, пак светлина, пак зов.  Това ще бъдат нашият  сигнал, че е дошло времето за разплата.

   Най-после настъпи  денят- тих, горещ, слънчев. В уречения час бяхме на мястото.Направихме  знак на фараджията и фарът засвятка, а аз прегракнах от викане и твърдя, че накрая чудото стана.Този път всички го видяхме с очите си. Най-напред някой запуши с гигантска запушалка синевата на небето.После същата невидима ръка подгони с вятъра Мелтем тежки, дъждоносни облаци и разтърси натежалите им от влага гърбове. Изведнъж рукна пороен дъжд. Вятърът връхлетя  и вихрите му ни оглушиха, сякаш сто сирени се надпреварваха да вият една през друга. Силата му строши арматурата на бетона и той рухна. На плажа чадърите изпопадаха като покосени от изстрели.Платнищата им заплющяха изпокъсани като на заседнали платноходи. Морето полудя от дълбоки падини и планини-вълни.После се разнесе зловещ тътен от прибоя.На брега нахлуха пълчища от кафяво-зелени водорасли. Разнесе се трясък, а заведенията се превърнаха  в купища стърчащи дъски.

       От плющящия дъжд, рева на вълните и страхотиите на стихията, Ванко и Митата още не бяха се съвзели от преживяното, изгубили ума и дума, а аз тържествувах. Нищо , че след време Митата, предпазливо и между другото, спомена тихичко, че синоптиците били предсказали бурята по Черноморието...

      Още докато бяхме там - на специалното място, морето задимя като подпалено от изгрялото слънце, а небето намигна  със синьото си око на укротената водна шир.

       На мен, Гошака, ми стига двойното приключение с бог Посейдон. Ще ми остане незабравимият спомен от това вълшебство за цял живот. Това не се случва на всеки , нали? А прогнозата на синоптиците за онзи необикновен ден е чисто съвпадение.

     

    

© Jordan Kalaykov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??