3 nov 2019, 22:59

Може би

  Prosa » Relatos
565 1 1
1 мин за четене

И пак бях сама. Поредната разходка с надеждата да си прочистя акъла и най-после да го забравя. Седнах на една скала край реката извън града и се замислих за живота. В този момент се обърнах и забелязах едно момче да се приближава към мен. Ама разбира се. Тази земя е толкова пренаселена, че човек няма къде да остане сам и да си пострада на спокойствие. Момчето седна на съседната скала. Трябва да си призная, че не изглеждаше зле. Черна коса, кафяви очи, и слаб. Но сърцето ми отдавна беше заето. Погледнах го в очите. В погледа му се четеше същата тъга и меланхолия, които имаше и в моите очи.
- Още ле го обичаш? - попита ме той.
Аз се шокирах от проницателността му, но все пак му отговорих :
- Доста повече отколкото е редно. - усмихнах се тъжно и добавих - А ти нея?
- И аз съм прецакан като теб.
Двамата стояхме и мълчахме. Чудех се каква ли беше неговата история.
- От колко време не сте заедно? - попита с любопитство той.
- Никога не сме били заедно. А вие?
- От един месец.
Беше ми приятно да си мълчим. Все пак и той беше същия нещастник като мен. Както си стояхме изведнъж ме погледна право в очите. Имаше нещо в него, което не можеше да се види във всеки.
- Заслужава ли страданието ти? - продължи да пита.
- Не. А твоето момиче?
- Не.
- Е, поне не съм единствената. - засмях се аз.
- Аз също. - засмя се и той.
Отново ме погледна в очите, след което се приближи до мен и ме целуна, а аз му отвърнах. Може би съдбата все пак не ни беше прецакала чак толкова...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Есенен блян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...