Може би дори са твоят живот
За грубоватите хора, неспокойствието и спокойствието
Срещаш ги - чудиш се, нарочно ли са груби, или просто така. На всеки се случва да не разбере защо някой се е държал лошо, пренебрежително и т.н. с него. Защо изобщо някой би се замислил за теб, ако няма намерение да остане? Възможно ли е хора да се занимават с теб само заради спорта? Кога най-накрая ще стигнем до знанието, че има хора, които са важни за нас и това е важното, а не това, че има хора, за които не сме важни? Докога човек ще се стреми да има всичко? Разбира се, това е прекрасно, но и ужасно - никога да не можеш да решиш кое е най-скъпо за теб в страха си пред това, че времето може да донесе нещо ново. Разбира се, че ще донесе нещо ново, но любовта не се носи от утрешния ден. Достатъчно е да затвориш очи. И ще я видиш.
„Грубоватите хора“ всъщност са просто тези, които не съответстват на твоята енергия в момента. Това не е лошо. Така или иначе не можеш да общуваш с всички хора. Важното е какво усещаш, когато общуваш с тях. И какво те усещат. Намериш ли правилните хора, ще си давате сили, а няма да си отнемате. Докато ги срещнеш, помни, че ти винаги ще бъдеш един такъв човек за себе си. И няма нито минутка да си липсваш.
Стига да не се срамуваш да водиш диалог в главата си. И да си представяш, че понякога хората са камъчета, а понякога - поток енергия. А понякога може би дори са твоят живот. Ако определиш кои са те, може би съдбата няма да реши вместо теб, а ще ти помогне да срещнеш невероятни и прекрасни хора.
© Йоана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Mazaco (Емил Боянов), благодаря за интересния коментар. Общуването наистина е много интересно явление; непрекъснато се променя и показва богатството на човешкия (и не само) характер по много особен и автентичен начин, стига да имаме търпение да наблюдаваме внимателно
-
Бях привлечен от коментарите и подкрепям авторката.
Пепи, извинявай но грешиш тотално. Как така груб и грубиян са две различни неща или пък общуване и комуникация? А нима междуличностното общуване се осъществява единствено чрез думи?
Установено е, че при разговор до 50% от съобщението се предава с думи, а останалото с невербални знаци. Доказано е също, че изразяването на симпатия към другия става с думи само в 7% от времето, а останалите проценти са разпределени между интонацията и напрежението на лицето.
Тоест ако кажем на някой "Обичам те", но не го гледаме в очите, и някак сухо произнесем фразата, едва ли ще сме искренни в това, което казваме.
Грубият, недодялан човек, може да бъде и този, който просто няма добри умения и култура на общуване. А и да не забравим, че уменията за общуването включват и добри умения за слушане. -
Пепи, думичката грубиян не съм я споменавала. Не че и има значение. Думичката груб съм описала съвсем точно защо е съвсем на място. А общуване и комуникация са синоними. Но темата на текста горе не е предефиниране на понятия. Мисля, че ще досадим на всички, ако навлезем в такава тематика точно тук, където текстът има съвсем друга насока.
-
Общуването е споделяне,. Ти пишеш за комуникация. Като с груб и грубиян. Извинявай, но нещо с точните понятия отново ти бяга.
Ив е прав. Тайнственото общуване да не е нещо като "на диета съм", ама добре, че не знаеш тайнствено какво правя" -
Разбира се, че е общуване. Срещнат ли се двама души, има и общуване. Как точно ще се случи е друг въпрос. А хората винаги си въобразяват (за нещо), независимо как общуват.
Но общуването винаги се случва, има ли двама души налице, които са отчели присъствието си. Даже да се игнорират или да си обърнат гръб пак ще общуват, искат или не искат си влияят един на друг и си подават информация, не само чрез думи, но и чрез жестове. Има много начини на общуване, повече или по-малко директни, повече или по-малко приятни, повече или по-малко интересни, всичко зависещо от контекста и възприятието на хората. А при общуването хората винаги си подават информация. Но не винаги е важно колко, а и каква (качеството на информацията, дали помага или пречи, дали носи нещо на човека или не). „Тайнствените хора“ ни подават по-скоро качествена информация, а не толкова количествена, затова и ми се струва много интересна идеята на Младен. Ще е интересно да напише текст по този въпрос. Хубав ден на всички! -
Пепи, имам предвид точно думичката груб; агресивен, досаден и нахален имат различен оттенък. Има много начини да бъдеш груб; да бъдеш агресивен, досаден и нахален са начини да бъдеш груб в някои ситуации, но всичко зависи от контекста. Например може да си груб даже ако просто игнорираш някого. Ако правиш нещо, което знаеш, че не му е приятно. Ако правиш нещо, което не му е приятно даже без да знаеш - в този случай той ще те усети като груб човек даже да не искаш да си такъв. Груби за нас са именно тези, които по някакъв начин не съответстват на енергията ни и начина ни на общуване. Някои предпочитат по-динамично общуване, даже конфронтации от време на време, както Ивайло споменава, други - мирно и тихо, трети - предимно весело. Младен пък дава друг пример - тайнствено общуване Идеята на общуването поначало е да дава нещо, не да взима. Лесно можем да вземем даже и без думи, но да дадем - понякога само думите го могат и затова са толкова специални.
-
limeruna (Йоана) - груб е начин на изразяване, но не е характеристика.
Агресивен, нахален, досаден е правилното. Както и груб и грубиян са различни неща: грубиян вече е характеристика.
Идеята на написаното е ясна: хора на различно емоционално ниво трудно комуникират. -
Това експозе ме насочи да се замисля в посока на тайнствените хора. Може би те са най-важните в нашия живот. Поне в моя те са играли важна роля.
Благодаря ти, Йоана! Твоето перо е винаги провокиращо мисълта. -
Груби по отношение на нас. Които са проявили грубост по отношение на нас. Не смятам, че съществува човек, който да заслужава прозвището „груб“ по принцип. Всеки може да е нежен, мил, общителен, приятна компания - просто с точните хора. В някои ситуации се случва да усетим грубост, но това не означава, че хората са груби по принцип.
А относно „груб добряк“ - тук нямам предвид такъв тип наличие или липса на маниери в някакво отношение. Много изтънчен човек може да се държи много грубо с някого. Човек, отраснал в джунглата, може да се държи много мило. Например ако котка ни донесе плячка, не иска да ни цапа дома, а да ни направи подарък. Тук вече играе роля това дали умеем да разчитаме знаците. Добронамерени ли са хората или не. Разчитаме ли правилно действията им. Важно е да намерим хора, които ни влияят добре и на които влияем добре, с които сме щастливи. Разбира се, всеки може да живее/общува с всеки, но когато животът е по-слънчев, всичко е по-хубаво.
Благодаря ви, Пепи, Зигфрид! -
Поначало, диалогът със себе си е ключов. Със себеомраза доникъде не се стига, пък ако си най-добрия си приятел, всичко е наред. Хората се държат както си искат, власт са ги променям не само че нямам, ами и не я искам. Да, с един хора се разбирам по-добре, с други не чак толкова, но често това което се вижда като “грубо” е просто нетактичност (но искрено мнение) и тък съм съгласен с Пепи (че някои хора са лицемери е тъй), ама пък и избирам да съм “сляп и наивен” и да вярвам в хората и това което ми казват. Всеки случай, се е случвало да са груби с мен, ама то ти ако си си приятел на себе си, няма да страдаш, а приемаш различното мнение и избор на поведение и пак се кефиш на хората. 😊😊
-
По-добре груб добряк, отколкото образован възпитан простак.
Лицемерието се крие зад любезност и финес.
Или може би "груб" не е точната дума?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
