Последният ден е най-хубав. 

Последната нощ е най-кратка.

Може би живеем за моменти като този.. Когато вървиш по улицата в родния си град и просто го обичаш, без да търсиш недостатъците му.  

Когато се радваш на хубавия ден, на слънцето и се усмихваш на хората.. За моменти, когато правиш нещо хубаво за някой и се чувстваш добър човек.. 

Живеем за моменти, като този, в който получаваш SMS от някой, който харесваш и се усмихваш и грейнаш, като тийнейджър. За моменти, когато стоиш срещу него и слушаш възгледите му за живота и се чудиш кога най-накрая ще се осмели да те целуне. 

Да. Живеем.

Живеем за тези моменти.. Когато изведнъж изпитваш нещо ново. Към някой изведнъж нов за теб човек. Някакви нови пеперуди. Нови усмивки и нови желания. 

Живееш за мига, в който прилепяш устни към някого за първи път.

Може би живеем за моменти, в които си казваме, че това въобще, ама въобще не е добра идея. Но го правим, просто защото го искаме. И защото знаем, че живота е един низ от преминаващи моменти. Красиви и неясни. Просто искаш да сложиш едно ново мънисто там някъде по него..

Може би живея за моменти, като тези когато майка ми ми пише СМС-и в 3 през нощта, да се прибирам цитирам:

 "Веднага!!!"
 

... Все едно съм пак на 15.. Мама ми звъни през 2 минути, защото трябва да тръгвам за летището. А аз съм на 3 пресечки от дома в нечии нежни ръце и още не мога да откъсна устни от него. 

Тялото ми още не го пуска. 

Още малко. Още малко. 

Ще изпусна скапания самолет.. 
Закъснявам...  

Живея. 

Пловдив - София

21 юни