Може би живеем за моменти като този...
Последният ден е най-хубав.
Последната нощ е най-кратка.
Може би живеем за моменти като този.. Когато вървиш по улицата в родния си град и просто го обичаш, без да търсиш недостатъците му.
Когато се радваш на хубавия ден, на слънцето и се усмихваш на хората.. За моменти, когато правиш нещо хубаво за някой и се чувстваш добър човек..
Живеем за моменти, като този, в който получаваш SMS от някой, който харесваш и се усмихваш и грейнаш, като тийнейджър. За моменти, когато стоиш срещу него и слушаш възгледите му за живота и се чудиш кога най-накрая ще се осмели да те целуне.
Да. Живеем.
Живеем за тези моменти.. Когато изведнъж изпитваш нещо ново. Към някой изведнъж нов за теб човек. Някакви нови пеперуди. Нови усмивки и нови желания.
Живееш за мига, в който прилепяш устни към някого за първи път.
Може би живеем за моменти, в които си казваме, че това въобще, ама въобще не е добра идея. Но го правим, просто защото го искаме. И защото знаем, че живота е един низ от преминаващи моменти. Красиви и неясни. Просто искаш да сложиш едно ново мънисто там някъде по него..
Може би живея за моменти, като тези когато майка ми ми пише СМС-и в 3 през нощта, да се прибирам цитирам:
"Веднага!!!"
... Все едно съм пак на 15.. Мама ми звъни през 2 минути, защото трябва да тръгвам за летището. А аз съм на 3 пресечки от дома в нечии нежни ръце и още не мога да откъсна устни от него.
Тялото ми още не го пуска.
Още малко. Още малко.
Ще изпусна скапания самолет..
Закъснявам...
Живея.
Пловдив - София
21 юни
© D. All rights reserved.
