Не знам защо, но се сетих за един филм – фентъзи. „Пътешествието на „Еднорога“. Има и книга, за съжаление не съм я намерил.
Гледал съм го, но нещо ме накара пак да видя определени сцени. Пък се понесох по цялата история. Интересна, забавна, приятно разказана.
Само дето още в началото ме накара да се замисля. Главният герой излиза от колежа, буквално преследван от свой враг – при това различномислещ и канещ се да заеме деканския пост. След което да закрие преподаваната от професора дисциплина – посветена на митологията. Като се аргументира: „Трябва да се даде на студентите това, което може да им потрябва – отговори, научни факти“. И получава насреща: „Науката започва с въображението“…
Веднага разпознах в тоя декан нашенските „просветни“ чиновници – преди и сега. Тези, които искат „дуално“ образование, които изтласкват предмети като литература, математика, физика, история, география, биология нейде встрани и налагат ПРОФЕСИОНАЛНО образование. Което, впрочем, не е образование, а просто ОБУЧЕНИЕ. Простичка подготовка за занаятчийство – от програмиране до обущарство и земеделие.
Още повече, че литературата не е наука, а изкуство. Или го можеш, или… Заучаваш биографии и чужди мнения.
Математиката е вселена, в която професионалната база са четирите основни действия, останалото е свобода и фантазия. Любимият ми пример – геометрията на Евклид и Лобачевски. Едната твърди, че успоредните прави не се пресичат НИКОГА, другата – че се ПРЕСИЧАТ в пространството. При това и двете са прави. Едновременно…
Аз, между другото, винаги съм предпочитал геометрията – особено стереометрията. Заради възможността да виждаш в двуизмерното триизмерно. И да съзираш през стените…
Но това е друга тема.
А историята, физиката, химията, биологията, географията – науки, които също дават възможност за фантазия. И мислене.
Премахнат ли ги, свият ли ги до някакви минимуми – осакатяват предварително човека. И го затварят в един реален до материално-потребителски интерес живот. Живуркане…
Което българинът е формулирал презрително, но публиката, тълпата, гмежта го приема сериозно: „Апни си, пийни си – туй шти остане…“
От прах си направен, на прах ще станеш – но междувременно би могъл да полетиш към звездите. Ако вдигнеш очи и ги погледнеш…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Просто размисли.