12.02.2020 г., 12:55

Може и към звездите

571 1 2
2 мин за четене

Не знам защо, но се сетих за един филм – фентъзи. „Пътешествието на „Еднорога“. Има и книга, за съжаление не съм я намерил.

Гледал съм го, но нещо ме накара пак да видя определени сцени. Пък се понесох по цялата история. Интересна, забавна, приятно разказана.

Само дето още в началото ме накара да се замисля. Главният герой излиза от колежа, буквално преследван от свой враг – при това различномислещ и канещ се да заеме деканския пост. След което да закрие преподаваната от професора дисциплина – посветена на митологията. Като се аргументира: „Трябва да се даде на студентите това, което може да им потрябва – отговори, научни факти“. И получава насреща: „Науката започва с въображението“…

Веднага разпознах в тоя декан нашенските „просветни“ чиновници – преди и сега. Тези, които искат „дуално“ образование, които изтласкват предмети като литература, математика, физика, история, география, биология нейде встрани и налагат ПРОФЕСИОНАЛНО образование. Което, впрочем, не е образование, а просто ОБУЧЕНИЕ. Простичка подготовка за занаятчийство – от програмиране до обущарство и земеделие.

Още повече, че литературата не е наука, а изкуство. Или го можеш, или… Заучаваш биографии и чужди мнения.

Математиката е вселена, в която професионалната база са четирите основни действия, останалото е свобода и фантазия. Любимият ми пример – геометрията на Евклид и Лобачевски. Едната твърди, че успоредните прави не се пресичат НИКОГА, другата – че се ПРЕСИЧАТ в пространството. При това и двете са прави. Едновременно…

Аз, между другото, винаги съм предпочитал геометрията – особено стереометрията. Заради възможността да виждаш в двуизмерното триизмерно. И да съзираш през стените…

Но това е друга тема.

А историята, физиката, химията, биологията, географията – науки, които също дават възможност за фантазия. И мислене.

Премахнат ли ги, свият ли ги до някакви минимуми – осакатяват предварително човека. И го затварят в един реален до материално-потребителски интерес живот. Живуркане…

Което българинът е формулирал презрително, но публиката, тълпата, гмежта го приема сериозно: „Апни си, пийни си – туй шти остане…“

От прах си направен, на прах ще станеш – но междувременно би могъл да полетиш към звездите. Ако вдигнеш очи и ги погледнеш…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Красе!
    Просто размисли.
  • Много ми хареса, Генек! За разликата между образован и обучен, за възможността да летиш, преди да отлетиш, за света на вградените кубове, кръгове и сечения, за мястото, където никой не е бил, а всеки, който е отворил вратата към него е бил поне малко по-щастлив...

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...