Молитва (Писмо до светлината)
/посветено/
Кажи ми, че през процепите на мъглата не се шмугва и нишка изкристализирало зрение.
Не можеш! Трудно е да се хване, но влезеш ли в това миниатюрно тунелче, заплуваш ли с изопнати длани - няма как да не усетиш течението. В окото на бурята - след целият този хаос от звуци и хора, които се забиват като нажежени игли в мозъка ти - се усеща кадифения въздух на тишийната - същинската хармония. Боже, глътка вода в тази пустиня раздрани, пресипнали крясъци от стъклата на глухотата. Глътка вода - безцветна, безароматна, безплътна, жизнена, истинска, същинска. Глътка душа.
Господи, глътка от твоите облаци. Разтварящи се от несъществеващото си съществуване - илюзия - в реалното усещане, където очите не виждат, защото няма нищо, което да видят. Защото очите ми са, за да навлезеш през тях, когато няма какво вече да търся. Когато ти ме намираш. Когато ти си ме търсил през цялото време, а аз е трябвало само да се отдам на отпускането по вълните. Защо се опитвам да се удавя, когато водата сама ще понесе безтегловната ми форма. Формата ми - натоварена с тежината на мисълта - тонове. Няма по-тежко в мен от мисълта - тя придава солидността на ъглите и на кръговете. Болката и изплъзването - сиамски близнаци на отражението си.
Ти се намираш в сферата. Моето балонче, чиято периферия не се намира на нито едно място - бидейки където я положа. Овалът, който е себе си, вътре и вън от изображението - означавайки едно и също нещо.
Преглъщам глътка от океана и той целият се озовава в мен, а аз - цялата - в него. Той всичкият ме изпълва и е всичко, което е извън мен.
Какво са думите - приближаване до отдалечеността, отдалечаване от приближеността. Устните ми са направени от целувки, гласните ми струни - от екстаза на песента, очите ми са направени да се пропиват, ушите ми - да виждат картини, които само въображението може да пресъздаде и да съхрани. Инверсия на мисълта е истината.
Ела и ме целуни! Вдъхни ми живот -душа - в душата. Кухата душа е язва за самата себе си. Ако не я изпълниш, тя ще се стреми да го направи, но с изчезване. Ако тебе нямам - мен ме няма. ако не ме обгърнеш - не съществувам. Аз съм просто прах - невидим - раздухван от ветровете на безсмисленото, дори не - съществуване. Някъде полу. Някъде помежду смисъла и никога просъществувалото. Преждевременен аборт на живота.
Искам да живея! Докосни ме! На мястото на допира ти се ражда плът. Усети ме! Там, където съм почувствана, съм съществувала. Каква друга истина искаш да ти кажа за живота?!
Всички сме живи мъртъвци, чакащи да ги събудят от съня с целувката на утрото. На синята прохлада, която възпяват птиците - от както ги има - докато изчезнат. Ще изчезнат ли някога - щом веднъж си ги чул, в долчинката между рамото и шията. Веднъж просъществували - те са вечни, дори след като умрат. Дори след като от тях не остане и прашинка, а перата им се разтрошат до нищо.
Перата на птиците се разпадат във всичкото и стават част от светлината. Направи ме светлина. Господи, направи ме светлина!
© Северина Даниелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Това за "плагиатството" от моя страна беше донякъде в стил "гротеска". Когато го писах, изобщо не ми мина през ум, че може да се приеме като истинско оплакване и обвинение, защото що за плагиатстване е това на "стил на писане на коментари, придружени с музикални поздрави"!?
Трябваше да поставя емотикони още в началото за да не се получават недоразумения... -
Е, Фабер... значи всичко е наред! (: Но за съжаление, съм от тези, които не носят на шеги :/ Не мога да го преудолея този си недостатък...
Колкото до преживяването ви за мен - като по-възрастна, вероятно се дължи на сравнително адекватния език, на който говоря. Приемам го за комплимент и благодаря -С -
selene727 (Северина Даниелова): 21-11-2014г. 15:06
"....................
Наистина много ме засегнахте, макар че не би трябвало. Следете какво говорите, наистина ви уважавам до някаква степен!"
Мисля, че изглежда повече аз съм прекалил с необозначена и недостатъчно съответна шеговитост, отколкото Вие, Даниелова, не сте я разбрали или недоразбрали...
П.п. Вие сте едва на 20-тина години, а май аз несъзнавано Ви "преживявам" като малко по-възрастна!?... Погрешно е от моя страна и поне в "някаква степен" (голяма) това обстоятелство традиционно (за виртуалното общуване) се дължи на липса на визуални и слухови впечатления. Поздрав! -
Мисана, благодаря за поздрава!
Фабер, винаги съм оценявала труда, които сте влагали в поздравите си, повярвайте. Когато някой се постарае много в нещо толкова малко, не остава незабелязано от мен. Обръщам голямо внимание на детайлите и имам най-голямо уважение към тях! За това когато усетя, че човек се е постарал, винаги се радвам. Най-вече за него самия и мъничко за жеста към мен (:
Но да кажете, че плагиатствам от вас... ?!?
Това е ужасна обида! Аз плагиатствам единствено и само от природата!
От думите и мислите на хората само се вдъхновявам и то много рядко (като не ги подценявам, а просто съм насочена към себе си и собствената си мисъл). А това, че имаме допирни точки в разсъжденията, може само да радва и мен и вас - по едни обективно-субективни причини.
Наистина много ме засегнахте, макар че не би трябвало. Следете какво говорите, наистина ви уважавам до някаква степен!
-С -
Но не може така да се плагиатства стил!...АЗ пръв почнах да правя поздрави с песни, прикрепени към коментари!...При това чрез активни линкове - трудя се, полагам усилия да е удобно на поздравените, преводи правя!...А какво получавам в отговор освен понякога няколко любезни думи от Даниелова?... "Получавам" плагиатство (на мой стил
) от страна и на г-ца Даниелова и на уважаемия г-н Мисана! Единственото ми утешение е, че последният почна да познайва за мистиката - прочел е, понаучил е за някои неща, постарал се е и се е попросветил (със светлината ), така да се каже!
А за да не се разсърди г-ца Даниелова, че и окупирам пространството под произведението, и че не я хваля така френетично като бай Младен, я поздравявам специално с: <a href="https://www.youtube.com/watch?v=cLJp-YJeuzc">Грижата
Ще те предпазвам от страховете и тъжните настроения,
от смутовете, които от днес ще срещаш в твоя живот
от неправдите и измамите на твоето време
от провалите, които поради природата си
естествено ще привлечеш .
Ще те подкрепя в болките на твоите сривове на настроението,
от твоите обсесии и твоите мании.
Ще преодолея гравитационните течения,
пространството и светлината,
за да не са причина да остаряваш,
и ще оздравееш от всички болести
защото ти си създание специално
и аз ще имам грижа за теб
Блуждаех през полетата на Тенеси,
как бях пристигнал там-кой знае.
Нямаш бели цветя за мен.
По-бързи от орела са моите мечти,
прекосяват морето.
Ще ти донеса преди всичко тишината и търпението,
ще изминем заедно пътищата,
които водят до същността.
Любовните мириси ще замъглят (?) нашите тела
La bonaciia d` agosto няма да успокои нашите сетива.
Fessero твоите коси като trame на една песен.
Познавам законите на света
и ще ти ги подаря
Ще преодолея гравитационните течения,
пространството и времето, за да не са причина да остарееш
Ще те спася от всяка тъга
Защото ти си създание специално
И аз ще имам грижа за теб
</a> -
Много станаха философите и малко гадателите.Всички се извъдиха пророци ама загубиха молещите се и вярващите...А те са любовта Божия!
От нас се иска само да бъдем ХОРА!!!Ами да бъдем тогава!!!И стига с тези перушини!!! -
1. Благодаря ти за хубавия музикален поздрав, Ина. Може би по едно щастливо стечение на обстоятелствата разполагам с къвър на тази песен, на любимия ми състав GRAVEWORM и те поздравявам с тази превъзходна и нестандартна музика, за която съм сигурен, че ще ти допадне:
http://www.youtube.com/watch?v=LiFAb6b2txw
С най-сърдечен поздрав: Младен Мисана
Добър опит, Фабер! За пръв път чувам нещо смислено от теб. Така е - има мрак по-светъл от светлината. Самата светлина, поне тази, която възприемат очите ни е мрак: "Lux Umbra Dei" /в превод: Светлината е Божията Сянка/. А Бог е Непристъпна светлина - това е крайъгълен камък не само на Исихазма /идващ от Григорий Синаит и предаден в нашите земи чрез ученика му Теодосий Търновски и неговият ученик патриарх Евтимий/, но и на редица други учения.
Бъди жив и здрав и подкрепяй Ина и Бог ще те поживи! Имаш благословията ми. Теб поздравявам с друг хит, подбран специално за теб:
http://www.youtube.com/watch?v=ojLia2AXVug -
Фабер, да, това се опитвам да направя и то това и става (:
Никъде не съм казала, че мислълта е зло. Казвам, че е тежка. Зло?!?
За светлината говорихте, да, добре си спомням. Да, това се има предвит.
Аз не откривам откритието на топлата вода, Вие също. Всеки си има собствено кранче (:
Светлина (нетварна) -С -
Даниелова, дали Вие не се опитвате по свой начин, по свой път да .... откриете "топлата вода" ?
Много нещо - художествено-полуфилософско-четвърт(?)богословско, сте нахвърлили върху белия...екран, струва ми се!
Взимам напосоки: "Няма по-тежко в мен от мисълта" и добавям, че с това си съждение си падате малко тертулианистка ("Мисълта е зло (условно казано - моя добавка)!", Тертулиан)
Аз Ви набелязах и преди някои доктринални и други моменти, но Вие поради младост най-вече, мисля, като че ли не им обърнахте много внимание...
"Докосни ме! На мястото на допира ти се ражда плът. Усети ме!"
Поздрав с песен от 1961 г.:
<a href="https://www.youtube.com/watch?v=FCzn-TA0q-0">...моите очи ми служат за да те виждам, устните ми - за да ти говоря, ушите - за да чувам твоя глас, ръцете ми - за да те пръгръщам... (част от текста)</a>
П.п. Най-вече за Даниелова и Младен Мисана: Отвъд художественото и физиката има метафизика и мистика. Последната е естествена и свръхестествена.
Даниелова, писах ли Ви за Божествения мрак, наричан още пресветъл? Не си спомням добре, но предполагам, че не. А за тварната и нетварната светлина май отбелязах нещо преди време? Поздрав! -
Изключително ми допадна! Като стил и като смисъл!
-
Мисана, наистина разбираш. Но идва един момент, в които сам си слагаш преградата. В крайна сметка не са ли черното и бялото едно и също нещо. Мъката трябва да се обикне, напълно съм съгласна с теб. Но ако отделиш щастието от нея, не е ли половинчата любовта, която захранваш? Не се ли страхуваш, че тъмнината е най-самотното нещо на света, Мисана? Колкото самотата е самота, толкова и не е... Аз не мечтая да стана. Молитвата не е молба. Научно доказано е, че допира не съществува. Също така е доказано, че всичко е светлина и няма граница м/у телата. Едно и също е разстоянието и близостта. Всичко зависи от гледната точка. За да се центрираш, първо ти трябват двете крайности. Имам наблчдението, че си си избрал едната. Ще ти припомня едно мое писмо " ...Ти - обратния на страдалеца мрачен, който със сенки живее изцяло, но еднаква съдба ви очаква... " - обратно-еквивалентно
Eлена, не съм съгласна с теб. Тъмнината съществува само и единствено заради светлината, но светлината в никакъв случай не е по-висша. И светлината съществува само и единствено заради тъмнината. Равностойни са и не мисля че е правилно да бъдат разграничавани. Прочетох линк-а, не зная дали е било навреме. Харесва ми чувството, с което е написано. Като цяло, не е лошо (:
Мисана, отново. "...В началото бе светлина...", но никой не е казвал, че е видимата светлина. От там нататък, сам знаеш.
Елена, съгласна за окото. Макар и извън контекста.
Даниел, не ти прави чест да нападаш Мисана (в частност). От това, което прочетох, би трябвало да разпространяваш светлина. Или поне така изглежда намерението ти. Това, което правиш, няма нищо общо със светлината, а си е чисто чесане на Егото. Сам си вади изводите за движенията си. Не бих ти го казала, ако не си беше позволил да се намесиш там, където не ти е мястото. Аз съм ги правила същите тъпотии, повярвай ми, само те дърпа назад. А, и никого, никога няма да дръпне напред. Независимо от намерението ти, подхода говори неща, които сам трябва да осмислиш. "...Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък..." В този живот, единствено право имаш над себе си и собственото си усъвършенстване... и единствено задължение!
Мисана, макар че препратката не беше предназначена за мен, благодаря ти (: Реших, че и аз може така да поздравя с една песен. Прекрасна песен! https://www.youtube.com/watch?v=xwtdhWltSIg
Анна, радвам се, че съм ти допаднала. И все пак, не мога да разбера това човешко обожествяване, в което само човека и (евентуално?!?) Бог (по какъвто и начин да си го представяме) може да има (?) душа. Защо Слънцето да не е изградено от душа? Нима хората не са 70иколко процента вода и т.н.?!
Благодаря, че беше проявен такъв интерес към моята молитва (:
Светлина и Мир ви желая -ИНАСЕВЕРИНАЮГ -
Това, което казвам тук важи и за Ели и за Даниел. Вероятно знаете от физиката, че слънцето е пример за абсолютно черно тяло. Ако ли пък не знаете този факт, то чичко Гугъл ще свърши работа:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B1%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%8E%
D1%82%D0%BD%D0%BE_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D1%82%D1%8F%D0%
BB%D0%BE
http://www1.znam.bg/zmonres/edu/fizika%2010/EUK/UNIT3/unit7.htm
Та добре си помислете върху този парадокс. Носителят на светлината е абсолютно черно тяло!!!
Поздравявам и двама ви с една абсолютно черна песен:
http://www.youtube.com/watch?v=HIzZoqIySJw -
Учудвям се, че ти го казваш Мисана. Молитвата е духовен разговор. Нещо от невидимия свят. "Ако окото те лъже, избоди го". Ти прецени натам...
-
Как нищичко да си няма тъмнината, Ели. Нали 96 процента от вселената е нейна собственост. А на светлината се падат само около 4 процента. Ти прецени тогава сама, коя от двете е основата на Творението - Тъмнината или Светлината?!
-
Тц тц тц...Изобщо не го слушай Мисана! Светлината никога не е сама, защото е от много светлинки. Щом дава, значи има и не и се налага да получава с изключение на едно единствено нещо - тъмнина. Тъмнината съществува единствено само заради светлината и е консуматор, защото нищичко си няма.
Аз те поздравявам за текста и за молитвата ти Северина!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=322262
дано успееш да го прочетеш навреме -
Не очаквах да те намеря в този раздел, Ина! За мен обичайното бе да те откривам в раздела за поезия.
Изненадан съм много приятно. Пишеш леко и магично и такива текстове.
В лично твоята Тишийна, ти чуваш и виждаш неща, които другите не са в състояние да чуват и виждат. И ги описваш с майсторство и естетика.
Да, докосването е живот. Ти си и художник и знаеш какво става, когато четката докосва платното. Става връзката между света на идеята и материалния свят. Четката е трансмисията между ръката на художника, олицетворяваща таланта и все още неопорочената от творчеството повърхност. След първото докосване на четката вече нищо не е същото. Нито идеята на художника е същата идея, нито платното е същото платно.
Нещо изчезва и се губи, а друго се ражда - за добро или за лошо. И в живота е така. Нечие докосване те преобразява - за добро или за лошо.
Но най-красив е мигът преди самото докосване, когато сякаш душите се докосват до мечтаното докосване:
"Красотата е любов с тъгата -
миг в мига на залеза несбъднат.
Тихият, нечут от никой вятър,
нежно поривите ти прегръщащ..."
Мечтаеш да си светлина! Но ти си светлина, Ина! Спомни си само:
"...Изваяна от светлина лъчиста..."
Не се ли страхуваш, че светлината е най-самотното нещо на този свят?
Защото тя дава на всички и на всичко, ала нищо не получава. Тя само се отдава на нещата - отдава се на цялата вселена. А тъмнината получава от всички и от всичко. Тъмнината е най-щастливата. Затова бях написал:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=327188
Помисли си, не е ли по-добре да мечтаем да станем тъмнина - като тъмната материя и тъмната енергия!
Желая ти една твоя, отдадена ти страстно седмица!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
-С