Момчето на портала

       Знам ги, всичките ги знам. То само като им видя лицата и веднага ги усещам що за хора са.

       На този колата му бяла като лебед, а той вътре черен дявол. Ни поглежда, ни усмивка, ни здравей, гледа напред като сфинкс и чака. Носи си черните мисли в главата и не се увърта, да не би да вземат нещо да избягат, че да остане само кухо вътре. Отивай, отивай там да ги снесеш на когото трябва, че душата ти ще отхвръкне.

       Пускам го.

     Следващият е дърводелеца Наско. Натиснал волана в тази счупена „Лада”. Счупена ама голямо сърце побрала. Цехът му е в края на паркинга. Ходих при него да се запознаем.

- Влизай, влизай! - ми вика и ми маха подканящо с ръка, а тя само три пръста на нея. Човек без пръсти пък усмивката му от ухо до ухо.

     В двора има още занаятчии: художник, железар, автосервиз, стъклар. Всичките ги знам. Има ли работа се трудят, няма ли , пият.

     Художникът , голям рибар. Дойде есен , вади лодката от бараката и право на морето. Хване малко риба, пък после ги събере. Що ядене, що пиене и тъй до сутрините.

      И директора и него го знам, кога го хванаха с подкуп. Изкараха го от зданието с белезници на ръцете. После го махнаха и друг сложиха, ала и той не можа да се оправи и оставиха хората без заплати и сметките за ток не платиха, че откъде докараха един полеви генератор да го бутнат в таблото за да има ток сградата.

Една неделя обед идва новият и свири на портала. Аз отварям, а той на паркинга спра и излиза да пикай на храста, после пак се качва и обратно навън. Кой ти го знае накъде хваща. Преди месец се завъртя един дебел край него и така напред, назад . По едно време го гледам изнася едни чували с ръбесто отвътре, като на брикети ще го кажеш че са. Не ми били брикети, ами пачки пари, обороти и оня ги изнася. Ама кой ти дава глас на туй нещо. Ей така тихо, подмолно стават нещата и ни сметка, ни диря.

       Аз съм Стоянчо. Ей тука съм на тоя стол цял ден. Натискам зеления бутон и отварям, после червеният и затварям портала. Мене ме знаят всички, ала по физиономия. Кой го интересува името ми. Че кой съм аз за тях - момчето на портала.