Знам ги, всичките ги знам. То само като им видя лицата и веднага ги усещам що за хора са.
На този колата му бяла като лебед, а той вътре черен дявол. Ни поглежда, ни усмивка, ни здравей, гледа напред като сфинкс и чака. Носи си черните мисли в главата и не се увърта, да не би да вземат нещо да избягат, че да остане само кухо вътре. Отивай, отивай там да ги снесеш на когото трябва, че душата ти ще отхвръкне.
Пускам го.
Следващият е дърводелеца Наско. Натиснал волана в тази счупена „Лада”. Счупена ама голямо сърце побрала. Цехът му е в края на паркинга. Ходих при него да се запознаем.
- Влизай, влизай! - ми вика и ми маха подканящо с ръка, а тя само три пръста на нея. Човек без пръсти пък усмивката му от ухо до ухо.
В двора има още занаятчии: художник, железар, автосервиз, стъклар. Всичките ги знам. Има ли работа се трудят, няма ли , пият.
Художникът , голям рибар. Дойде есен , вади лодката от бараката и право на морето. Хване малко риба, пък после ги събере. Що ядене, що пиене и тъй до ...