28 dic 2018, 20:15

Момиченцето с кафявите очи (3 част)

  Prosa
1K 0 0
1 мин за четене

След като се върна в родното си село София се видя отново с любимата си приятелка,която и предложи да излязат прощално,защото на следващия ден заминава за цялото лято.

Софи разбира се приела (падаше си купонджиика)..След като се наконтиха изпиха по чаша вино вкъщи и излязоха.Същата вечер към тяхната маса отново се присъедини онова момче,към което Соф в началото изпитваше абсолютно отегчение,но всъщност цяла седмица не и даваше мира и нямаше търпение да се засекат отново..Знаеше,че това което прави е грешно.Все пак нейната приятелка поддържаше отношения с него и беше нечестно спрямо нея..А Софи дори не и каза,че си пише с него,не и каза че няма търпение да го види..Нещо в главата и подсказваше,че не трябва да и казва..А и какво пък Криси (нейната приятелка) утре заминаваше нищо нямаше да разбере.

Цяла вечер той флиртуваше със Софи,а тя изпитваше огромно притеснение да не би Криси да заподозре нещо и да се разсърди..В малките часове на ноща,след много размени мили и закачливи реплики,както и около 2 бутилки алкохол той целуна Софи.Пред всички..За нейна изненада Криси не се раздърди,дори не се намръщи.Погледна я,усмихна се и каза "давай".Малко след като се прибраха в дома на Криси,София не спираше да мисли за него,трудно се влюбваше,а пък и си беше обещала да не си прецаква отново цялото лято с връзки..Е отново се отметна.

На следващата сутрин Криси замина..Беше на 400 км. от София и това до някъде беше добре.София и онова момче не спираха да си пишат,говореха постоянно по телефона и тя грееше от щастие.Докато разбира се няколко дни по-късно то не беше помрачено от едно шокиращо признание....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...