Dec 28, 2018, 8:15 PM

Момиченцето с кафявите очи (3 част)

  Prose
1K 0 0
1 min reading

След като се върна в родното си село София се видя отново с любимата си приятелка,която и предложи да излязат прощално,защото на следващия ден заминава за цялото лято.

Софи разбира се приела (падаше си купонджиика)..След като се наконтиха изпиха по чаша вино вкъщи и излязоха.Същата вечер към тяхната маса отново се присъедини онова момче,към което Соф в началото изпитваше абсолютно отегчение,но всъщност цяла седмица не и даваше мира и нямаше търпение да се засекат отново..Знаеше,че това което прави е грешно.Все пак нейната приятелка поддържаше отношения с него и беше нечестно спрямо нея..А Софи дори не и каза,че си пише с него,не и каза че няма търпение да го види..Нещо в главата и подсказваше,че не трябва да и казва..А и какво пък Криси (нейната приятелка) утре заминаваше нищо нямаше да разбере.

Цяла вечер той флиртуваше със Софи,а тя изпитваше огромно притеснение да не би Криси да заподозре нещо и да се разсърди..В малките часове на ноща,след много размени мили и закачливи реплики,както и около 2 бутилки алкохол той целуна Софи.Пред всички..За нейна изненада Криси не се раздърди,дори не се намръщи.Погледна я,усмихна се и каза "давай".Малко след като се прибраха в дома на Криси,София не спираше да мисли за него,трудно се влюбваше,а пък и си беше обещала да не си прецаква отново цялото лято с връзки..Е отново се отметна.

На следващата сутрин Криси замина..Беше на 400 км. от София и това до някъде беше добре.София и онова момче не спираха да си пишат,говореха постоянно по телефона и тя грееше от щастие.Докато разбира се няколко дни по-късно то не беше помрачено от едно шокиращо признание....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...