2 abr 2013, 10:03

Монолог за него

  Prosa
760 0 0

Той значеше всичко... той беше това, което всички други не бяха... можеше ли да бъде по-идеален? Той... и моментът с него... Винаги, когато се сещах за него, нещо в мен изгаряше... Дали това беше истинската любов... или това беше перфектната игра на мозъка... обичах го... и не го обичах... Можех без него, но трябваше да знам,че е някъде там и ме чака... или пък не ме чака, но все пак е там. Може би не бях готова за него, беше ме страх, че не съм достатъчно истинска за него. И все още ме е страх. Истината всъщност беше в това, че не бях готова за вечността, на която трябваше да се обрека. А всъщност той вечност не обещаваше. Нищо казано или направено, не беше по-силно от погледа му... Ах, този поглед... Човек бих убила да го видя пак, да го виждам всеки ден, да го види всеки важен за мен човек... Обичам ли те... или обичам себе си със теб... Намери ме,з ащото аз се изгубих... в теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Белла Топалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...