24 jun 2018, 13:05

Море

  Prosa » Relatos
852 0 0

Един от най-ярките ми спомени от детинство е как с часове седях на брега на морето и го наблюдавах. Бях силно впечатлен от размерите и от богатата гама цветове, които предлагаше всяка секунда. Вълните се разбиваха в краката ми, а аз не спирах да съзерцавам огромното синьо море. То ме караше да мечтая и да вярвам че всичко е възможно. За мен яркото море не беше локва, в която можех да се разхладя, а извор на мечти и неограничени възможности.
Сега стоя пред теб и те гледам право в бистро сините очи, които ми връщат детските спомени и ме карат да вярвам.
Когато те погледна в очите, знам, че мога да постигна всичко, защото имам твоята подкрепа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иво Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...