24.06.2018 г., 13:05 ч.

Море 

  Проза » Разкази
660 0 0
Един от най-ярките ми спомени от детинство е как с часове седях на брега на морето и го наблюдавах. Бях силно впечатлен от размерите и от богатата гама цветове, които предлагаше всяка секунда. Вълните се разбиваха в краката ми, а аз не спирах да съзерцавам огромното синьо море. То ме караше да мечтая и да вярвам че всичко е възможно. За мен яркото море не беше локва, в която можех да се разхладя, а извор на мечти и неограничени възможности.
Сега стоя пред теб и те гледам право в бистро сините очи, които ми връщат детските спомени и ме карат да вярвам.
Когато те погледна в очите, знам, че мога да постигна всичко, защото имам твоята подкрепа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Всички права запазени

Предложения
: ??:??