Морето...
Седя на пясъка и гледам към безкрая. Гледам към вълните, които плавно, но мощно се разбиват в скалите, идват и до мен, заливат краката ми... и после се връщат. В началото потръпвах от допира на студената вода, но вече свикнах и не ми прави впечатление... Заравям ръцете си в пясъка, пълня дланите си с безброй песъчинки и ги стискам здраво. Тогава идва нова, страшна вълна и ми ги отнема до една... сякаш... сякаш ги пази, сякаш ги закриля...
Сгушвам се, опирайки глава на коленете си и продължавам да се взирам в безкрайната вода. За нищо не мисля...
Започва да ми става студено... стъмва се, а небето порозовява все повече. От време на време се чуват звуци от чайки и други морски птици. Аз съм сама на брега, сгушила се в себе си, гледаща бурното, бучащо море...
Изведнъж сълза се стича по дясната ми буза, търкулва се и става част от вълните. Не знам какво поражда тази сълза, която отдавна напираше в окото ми... А може би просто песъчинка е влязла в него... от онези песъчинки... които морето си пази...
... ще постоя на брега още малко...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ли Николаевна Todos los derechos reservados
