11 mar 2005, 20:52

Моят Египет

  Prosa
2.4K 0 2
1 мин за четене

Имам чувството, че съм била тук и преди. Чувствам се вкъщи, а не на чуждо място. Музиката ми харесва, природата ми харесва, вятърът ми харесва. Хората тук ме харесват. Египет е красива страна. Много цветове има в дрехите на жените, в музиката им, в морето им, но хората тук са бедни, а това означава и нещастни. Жените никога не гледат в очите. Мъжете им не са чисти, но мисля, че са добри. Тук трябва да си богат, за да се ожениш и всички се стремят към тези две неща – да притежават пари и жени.

Духът на държавата, мисля - е скрит в пустинята, а животът - в морето.

Хората аз виждам като мравчици – не бързат, но винаги правят нещо. Усмихват се само мъжете, а жените просто ходят и мълчат. Жените в Египет са красиви, но не привлекателни. Жените в Египет са богатството на тази страна. Те са тайнството и разкошът, който пазят от другите така грижливо. Децата в Египет са чернички и като всички деца много сладки и мили. В мъжете им има чар – тъмните очи, плътните устни, притежават и още нещо, което незная как точно да нарека, но най-прилича на думата “мъж”. Те са като закотвени за тази земя, те трябва да я познават, дори да я обичат, за да живеят тук. Може би така е навсякъде. Те нямат жалост към жените си, но мисля, че нямат жалост и към себе си. Те всички си приличат и ходят сякаш всяка стъпка целува тази земя, а ние просто вървим.

В мен се ражда любов към Египет и възхищение към хората му. Благодаря ви, че ми позволихте да видя малка частица от сърцето ви. Ще я пазя и ще се моля за вас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ох! И аз
    Благодаря, че сподели това твое усещане с нас...
  • Докосване до Египет ... Какво приятно усещане ! Мисля че изпитах онова което хората наричат благородна завист

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...