Имам чувството, че съм била тук и преди. Чувствам се вкъщи, а не на чуждо място. Музиката ми харесва, природата ми харесва, вятърът ми харесва. Хората тук ме харесват. Египет е красива страна. Много цветове има в дрехите на жените, в музиката им, в морето им, но хората тук са бедни, а това означава и нещастни. Жените никога не гледат в очите. Мъжете им не са чисти, но мисля, че са добри. Тук трябва да си богат, за да се ожениш и всички се стремят към тези две неща – да притежават пари и жени.

Духът на държавата, мисля - е скрит в пустинята, а животът - в морето.

Хората аз виждам като мравчици – не бързат, но винаги правят нещо. Усмихват се само мъжете, а жените просто ходят и мълчат. Жените в Египет са красиви, но не привлекателни. Жените в Египет са богатството на тази страна. Те са тайнството и разкошът, който пазят от другите така грижливо. Децата в Египет са чернички и като всички деца много сладки и мили. В мъжете им има чар – тъмните очи, плътните устни, притежават и още нещо, което незная как точно да нарека, но най-прилича на думата “мъж”. Те са като закотвени за тази земя, те трябва да я познават, дори да я обичат, за да живеят тук. Може би така е навсякъде. Те нямат жалост към жените си, но мисля, че нямат жалост и към себе си. Те всички си приличат и ходят сякаш всяка стъпка целува тази земя, а ние просто вървим.

В мен се ражда любов към Египет и възхищение към хората му. Благодаря ви, че ми позволихте да видя малка частица от сърцето ви. Ще я пазя и ще се моля за вас.